П.П. Обичам те
Ти ме върна обратно към живота. Преди да опозная истинската ти същност, бях сянка, скитаща сред хората. Не намирах утеха никъде. Ти си мисълта, с която се събуждам сутрин, ти си мисълта, с която заспивам вечер. Живея за миговете, прекарани с теб. Приеми го, осъзнай го, повярвай го! Вървя сред море от хора и търся твоя поглед. Единствен поглед, даващ ми утеха. Прегръдка, равна на спасение. Целувка, даряваща щастие. Две сливащи се души, опиянени от любов. Две души, копнеещи една за друга. Открадна ми сърцето, завладя душата ми и ума ми напълно обзе. Превърна загиващата в агония душа в ликуваща за любов и свобода. Аз и Ти - сгушени в сенките на нощта. Нека този миг трае вечно. Миг - спиращ дъха. Миг - изпълнен с дълбоки чувства.
П.П. Обичам те
© Владислава Атанасова All rights reserved.
