Пак за моя късмет
За концерта по случай 5 години „Откровения" няма да пиша, защото очаквам видеоматериал от него. За купона след това - също. Снимките са красноречиви. На една от тях ми се вижда липсващ седми горе ляво зъб, два-три кариеса и сливиците. Поне те са ми здрави, както се видя. Но... приказката ми е за друго, за моя късмет. От този купон трябваше да летя на другия край на София, защото там пък беше нашето коледно парти на фирмата, в която работя. Не ми се тръгваше, но колежките ме заплашиха, че ако не дойда аз, ще дойдат те и тогава. Абе с една дума щяха да ме изложат.
Мятам се аз в единственото такси и... поглеждам тарифата - двойна. Няма на къде вече и без това закъснявах, питам водача на МПС-то: „Защо?" и той ми обясни, че кара с бензин, който е по скъп от газта. Това било по-безопасно при някое произшествие, газта щяла да... бум, а с бензин било по-друго. Викам си: „Дано не стават такива работи, защото много ми пука дали ще фръкна във въздуха или ще си изгоря." Но щом така казва, може пък да е по-добре, но за мен - не. Платих без да плача. Влизам аз с бодра крачка в най-култовата дискотека в София „Дай Дай" и се почна.
- Добър вечер! Оръжие носите ли? Вашата чанта моля за проверка.
- Е, как „добър вечер" като ще ме преджобвате?! На това ако се вика „Добра вечер". Аз мислех, че само ще ме питате, нося ли оръжие, вие па ще проверявате. Е що ми требва аз два часа да си разглобявам Калашника, за да го вкарам вътре?
Влизам аз навътре, младите момчета ме спират.
- Госпожо?!
- Разбрах де, да си подпра чантата на стола, за да гледате спокойно. Но Ви предупреждавам, че не отговарям за последствията от това, което ще видите вътре. Първо, аз съм жена на години, както сте забелязали и си нося марля за лице, защото може вътре някой да кихне и после пари за лекарства от къде при тая икономическа криза? Второ, аз лошо живея с мъжа ми. Той много си пада по млади жени и ходи по дискотеки за да ги сваля, а аз ходя да си го прибирам после, че като се напие... мани друго, ами вече взе да се изпуска, та му нося в чантата боксерки. Нося бельо и за мен щото знам ли къде ще осъмна. Много съм приказлива, направо да си призная „загори тенджера" съм и като се заприказвам с някой млад мъж, нали разбирате.
- Айде влизайте, няма да Ви проверяваме.
- Защо бе момчета, тъкмо се разприказвахме?! Защо се смеете? Глей ги как се превиват от смях. Аз си споделям мъката, ама и вие ще дойдете на мойте години.
Влизам вътре и:
- Айде бе, Лажовке!!!
- Сипвайте да ви настигна. Що не танцувате, мен ли чакате? Айде наздраве и на дансинга, аз нямам време, годините си летят.
Като ги подбрах всичките и като се развихрихме, поздрав за тая, за оная, не се спрехме.
- Момичета вие продължавайте, мен график ме чака. Отивам да полегна малко на масата и после летя, че моя ме чака. Вие си стойте ако искате до сутринта.
Не ме пуснаха, много ясно. Щуряхме още доста и по малките часове ме стовариха пред нас. Моят миличкият ме чака, знае, че съм на дискотека и я се прибера, я - не. Но юнак, не звънна да ме проверява, защото неговия купон е на другия ден, а звънна, а аз през пет минути щях да го питам колко е часът, докато си празнува. Предупредих го предварително, да си имаме уважението.
- Как изкарахте?!
- Идвай да ти покажа какви танци научих.
И до сутринта... спах като къпана. На мойте години два купона са си точно таман. Аз така се раздадох на дансинга, че за третия сили не ми останаха. Пък и защо трябва по съкратената процедура и утре е ден, ще съберем сили ще се развихрим. Танци са това не е шега работа. Не ми е лесно, не. С тая моя претрупана програма докога ли ще издържа. Абе кой издържи, това е, един път се живее. Само едно ме притеснява, веднъж така не ми провериха чантата като ходихме в стриптийз бар, защото и там им изнесох програма. Да не вземат да ми разлепят снимката и да не ме пускат вече на такива места. Ама докато обходя всички заведения и ще се пенсионирам, няма да го мисля. Тъкмо после с пенсията ще обикалям чуждоземните дискотеки, там поне не ми знаят номерата. Сега увеличават пенсиите с един лев, догодина с два, докато се пенсионирам... е-хей колко голяма ще стане. Направо не ми се мисли как ще я харча. Ако натрупам много пари, ще се върна на село да си купя дръвца за огрев и ни икономическа криза, ни газова ще ме уплаши. Само да издържа до пенсия и... здравей, живот! Дали да не си разредя програмата, че с тоя мой късмет...
© Светлана Лажова All rights reserved.
