Паякът

ПАЯКЪТ

 
            От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клюнове и внезапни дъждовни капки и започна да се катери на зиг-заг, следвайки фугите, нагоре към прозореца, преодоля леко плота, както и шеметните пропасти на две-три малки пукнатини в чамовата рамка, закрачи надолу по пердето и по една от ресните се спусна на пода, извървя разстоянието до крака на леглото, после нагоре по него и отново с главата надолу, докато преодолее увисналия край на одеялото и стигне до петата, после до глезена и коляното, тогава се прехвърли върху нокътя на кутрето и притичвайки през китката нагоре към лакътя, преодоля и рамото и най-трудното - твърдата, набола брада, из която се клатушкаше и препъваше, но за сметка на това - край на мъките, сновеше безшумно над бездната от едната устна до другата и бързаше да привърши и да се притаи в очакване на първата мушица, която вече налиташе през отворения прозорец.