Песимистично за познанието
Слава богу, че няма едноъгълници и двуъгълници. Но как да се предпазим от триъгълниците?
Веднъж ми дадоха да рецензирам едно учебно помагало. Предстоеше да бъде издадено и въведено в образователната ни система. Авторката претендираше, че е наясно с логиката. Но не можех да й се доверя без обичайната проверка. Извършвайки я, попаднах на следния неин бисер:
Твърдението: триъгълникът има два ъгъла е грешно.
Останах силно озадачен, защото щом триъгълникът има три ъгъла, той трябва да има и два! Очевидно авторката беше искала да каже, че твърдението:
Триъгълникът има само два ъгъла е грешно.
В предложеното за издаване учебно помагало имаше и други подобни идиотщини. Наложи се да дам отрицателна рецензия. Но тази злополучна случка ме накара да се замисля относно възможността да опознаем триъгълниците. Очевидно задача безнадеждна. Защото свойствата на тези фигури са безбройно много, а има и безбройно много различни триъгълници. Следователно не можем да стигнем до изчерпателно познание за тях. А какво да кажем за четириъгълниците, за петоъгълниците, за шестоъгълниците,..., etc. Всичко изглежда толкова просто. Количественото познание е явно принципиално невъзможно не само за геометричните равнинни фигури, но и въобще. Тогава какъв е смисълът от познанието? Щом то е допустимо само в отделни случаи и при това частично. Не е ли всичко това свидетелство за безсилието на човешкия ум?! Мисля, че да. И тук си припомням едно изказване на великия Нютон:
"Чувствам се като малко дете на пясъка, намиращо отделни раковини, докато великия океан на истината се простира пред мен неизследван..."
© Младен Мисана All rights reserved.
