Писмо до Дядо Коледа

“Мили Дядо Коледа, пиша ти това писмо, защото скоро е Коледа, а аз цяла година съм слушкал и съм бил много добричък, и сега си искам подаръците!

Слушай сега, има един много тъп и грозен, дебел и мазен гъз от нашия първи “Б” клас, който всеки ден ме тормози и искам да умре! Убий го, подари му за Коледа нещо, дето ще го утрепе!

Искам и майка му да умре! Тъпата кучка е приятелка с даскалицата и даскалицата все го защитава! Искам и баща му да умре! Един такъв, дебел като него и гаден, и нагъл, и идва в училище да се разправя с момчетата от втори и трети клас, дето всеки ден пребиват сина му! Аз пък много се кефя, когато бият дебелата свиня, ама после той мене ме пребива! Убий и даскалицата по Родна реч! И класната!

Дядо Коледа, искам също така и баба да пукне! Тя е виновна, че дядо се обеси, а дядо ми даваше джобни!

А искам и на Лъчо котката да я сгазят колите на улицата! Тая котка ме одра! Аз нищо не й направих, само я погалих, а тя взе, че ме одраска злобно!

Знаеш ли, това слънце, дето тия дни се показва ледено и нагло, мнооооо ме дразни! Искам да избухне! И да гръмне и къщата на Пешо Черногорския от нашия клас! А на село има една количка с дистанционно управление, дето баба не ми я дава, щото била спомен от чичо ми, който пукнал! Тая баба да пукне!

Искам чичо Перо да хване рак! Ама не обикновен, а рак на бъбреците! Дядо Коледа, искам и аз да хвана рак! Мама не знае, ама аз пуша тайно, крада й от цигарите и пуша! И има един пор от “А” клас, дето все ходи с цветни дрехи, много голем селянин – жълта шапка, червени очела, боксерките му сини, а панталоните оранжеви! И ми се хили, че все в черно обичам да ходя! Искам да стане тъжен!

… има една ЕМО от нашия клас, егати кучката! Вчера ме пресрещна в коридора и ме хвана за ръката и почна да ме води към кенефа – свирки щяла да ми прави! Вика ми, че ме обича! Бил съм “депресивен”! Викам й: “Я се махай, не ме занимавай с глупости!” И тя почна да се натяга на Пешо! Убий ги и двамата! Убий целия клас!

Дядо Коледа, за Коледа си пожелавам още да  има много катастрофи, беди, злини, световна икономическа криза, смут, агресия, несподелена любов, рак, спин, дизентерия, сифилис, смърт, тъга, болка, отчаяние и тая зима да не си тръгне никога! Искам да е студено, бяло и тъжно завинаги!

И искам количка с дистанционно управление! Да я блъскам в стената и да я блъскам... и да я блъскам!!!

* * *

Дядо Коледа си дръпна още веднъж от джоинта и прочете още веднъж последното изречение.

– Ебати начетеното хлапе, колко е малък, а няма нито една правописна грешка! – Възкликна той, и се замисли за нещо…

… а навън валеше сняг и снегът се трупаше чак до небето, и беше много бяло снежно, студено и подтискащо. Снежинките падаха надолу бавно и целеустремено като миниатюрни атомни бомби.

Дядо Коледа остави писмото на масата върху купчината от други прочетени писма и се захили.

Но после му се доходи до голяма нужда.

– Няма как, ще трябва да жертвам някое писмо, тоалетната ми хартия е свършила. :(

Взе писмото и тръгна с него до кенефа, но не издържа и когато излезе в коридора си свали бързо червените панталон и клекна на плочките…

… а после се изтри с писмото и се оригна. А целият свят беше потънал в депресия, смут и агресия.

…

По едно време телефонът му звънна:

– Кой е веееее?! :) – Произнесе той отчаяно.

– Я съм Дедо Мраз, помниш ли ме? :)

– Да бе, копеле, как да не те помня. Нали като малък с тебе ме плашеха наш`те в Лапландия. :) Щял да ни завземе комунизма.

– К`во, ти май тая Коледа няма да си на Карибите и да се спускаш във вулкани. :) – Засмя се в слушалката Дядо Мраз.

– Да бе, копеле, тая година всички дечица ми искат да им изпълня гадните желания за смърт и пропадък, и мноооо се кефя. Дойде ми вдъхновението. Знаеш ли, преди малко прочетох писмо от некъф си Мартин от Видин, дето… бе това писмо ми напълни душата! Ама туку-що си изтрих задника с него.

Последва къса пауза, през която Дядо Коледа си вдигна панталоните и си влезе отново в Нюз-рума (кано нюз-рума на радио “ф***с” – гнусен, подтискащ и с гадни подтискащи колеги).

А после Дядо Мраз изрече в слушалката:

– Ей, копеле, имам много як амфет. Искаш ли да ти дойда на гости и да се нашмъркаме?

– Да, мнооо яка идея! :)  А ако искаш може и да правим секс. :)

– О, отдавна си мечтая за секс с теб, Дядо Коледа.

– ОК, значи, когато си свободен, заповядай.

… а междувременно навън едно хлапе пукнало. Пукнал и някакъв старец. А Световната икономическа криза пълзяла като змия по Земното кълбо, а Президентът на Света се кефил, ама го боляло зъб и затова се надрусал.