По някое време на нощта, между някои от сънищата

Тук ли си все още?

Говоря ти – мълчиш. Пиша ти – не отговаряш... Знаеш ли коя съм аз? Онази, която никога няма да забравиш! Колкото и самохвално да звучи...

Цял живот ли ще се гоним? Ще се разминаваме по спирки и по гари... И всеки сам ли своята цигара ще пали? Вечно ли ще се търсим в чуждите очи? Не искам да ми отговаряш. По–добре замълчи! Остава винаги трудния начин... Да се мъчим, да бягаме, да избираме кръстовища. А там знаци няма. Пристигаме, тръгваме си. Домове – не! Леговища!

Нямам право твоите мечти да обрисувам с мои цветове, но мога да направя друго. Дано откриеш други светове! Виж и мъката, и любовта... и изгрева, и залеза на преминала пеперуда. Живей сред птиците... Рей се високо, рей се в заблуда, че ще забравиш, онази чиито свят ти откри. Чието сърце отвори широко, а тя при себе си те приюти и цялата ти се раздаде. Подари и забрава и тя ще ти отвърне със същото. Но... искаш ли го? Или ти избра лесния начин и бързо се предаде? По същото време на същото място... Cap ou pas cap?

Грешка?! Не, уви. Грях?! Едва ли...

Чуваш ли ме още?

(линията е заета, абонатът се уплаши и избяга)