По повод *Що е то "разбито сърце?"*
Когато бяхме малки плачехме, защото сме си ожулили коленете.
Когато станахме по - големи, плачехме, защото сме хванали ученическата ни любов в изневяра със съученичка от съседния клас (през годините ни се случи още няколко пъти).
Давахме парчета от сърцето си (с различни големини) на хора, които чупеха парченцата почти до неузнаваемост, след което ни ги връщаха, а ние се мъчехме (някак си) да ги залепим в едно цяло.
Грозно и деформирано, но наше си цяло.
В следващите години, в които растяхме, плачехме или защото живеехме живот, който не беше отреден за нас (същото беше със заминаването за Германия), или защото искахме толкова силно и толкова много да се случи нещо, което просто висеше там някъде в пространството, чакащо да дойде неговото време, за да се случи, че се свивахме в ъгъла на собствените си тишина, и самота и изолирайки се от света се превърнахме в Странни.
Пораснахме още и вече плачехме не, защото някой с присъствието си (или по - скоро с липсата на такова) ни караше да се чувстваме малки, слаби, и уязвими, а защото сами на себе си позволихме да бъдем такива.
И въпреки това силата ни беше именно в това. В оставането. Не знаехме как да си отиваме (нищо, че от нас си тръгваха често).
Аз се научих да оставам, защото най - лесно беше да тръшнеш вратата и да си тръгнеш (пък не съм била никога по лесното). Затова не знам какво би било "някой да се престраши да се доближи".
Всеки ден имам за какво да благодаря. Тази вечер съм благодарна, че това, което се ражда от сърцето и душата ми оставя следи (по някакъв начин) в живота на другите
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Ивайло. Радвам се, че си усетил едно от усещанията, които съм искала да пресъздам. Спокойна вечер
-
Не става дума за това някой да е виновен. Става дума за целия път, който изминаваме. Всеки минава различен такъв. Други имат сходства с нашия, както и ние с техния. И още много, много
Благодаря, че ме четете и коментирате.
Прекрасна вечер на всички -
Ох, дано не се разсърдиш - Не винаги е виновен този , който
си тръгва,...както не винаги е виновен и онзи от когото си тръгват -
Познато...
-
Амин! Като напоителен летен дъжд е творбата ти за съзнанието ми! Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
