Глава XXIV
Едва дочака да се развидели и изхвърча навън. Тичаше бързо- тичаше така, сякаш трябваше да хване нещо... да го хване навреме.
- Как си, Капри?
Беше неузнаваема- топло кестенява, къса кестенова коса, кристално зелени очи и топла усмивка. Да, имаше уморен вид, но от снощния... от него нямаше следа.
- Добре съм, Рейнс! Изглеждаш уплашен.
- Дали? Странно защо наистина- риторично отговори той.
- Защо, какво се е случило?
- Ами кръвта, бялата коса, припадъка- Капри се изправи- Нищо ли не помниш от вечерта?- поклати глава в отрицание- Абсолютно нищо?!?
- Нищо, нито миг... Да не би да съм наранила някого?- притеснено попита тя.
- Само себе си...
- Значи всичко е наред!
- Наред ли?! Та ти беше полужива, Капри! ...