Елисавета гледаше холограмата на Клари Хигинс, която възмутено оглеждаше малкия хол на бившата си жена:
– Ще повярваш ли че за първи влизам в тази къща откакто я е взела?! Забранила е на децата да ме пускат...
Селия Джоунс ѝ хвърли един неприязнен поглед:
– Сигурна съм, че Елис се обади специално за да ти слуша оплакванията от мен.
– Не се оплаквам, споделям факт. Знаеш ли какво е факт, неоспорима истина.
Селия я изгледа още по-неприязнено, а Елис се усмихна на двете, Клара или Клари както държеше да я наричат наближаваше вече 80 и от някогашната жена не беше останало много. Беше се превърнала в смалена от остеоропорозата старица с прекалено младежки дрехи, набръчкани ръце и лице застинало в някакво учудено безвремие след мнозинството козметични операции и дори холограмните филтри не оправяха вида ѝ. Селия за разлика от нея вървеше към 60-те си размахвайки възрастта си и отричането на женствеността като знаме. Прекалено пълна, облечена в торбести „вечни“ дрехи, с побеляла коса и без никакъв грим, всичко в нея крещеше „аз съм уни“ и само снимките по стената напомняха за нежното и красиво момиченце, което Елис все още виждаше, когато я погледнеше. Тя им се усмихна пак:
– Е, у нас сте добре дошли и двете, а сега да се върнем към моя проблем...
Клари се намести на фотьойла:
– Който е? Селия реши да не ми обяснява, за да не ѝ се изчерпи лимита за разговори с мене.
Бившата ѝ съпруга я изгледа отново и стана и излезе и Клари погледна след нея:
– Явно ще ми се сърди докато съм жива... - обърна глава към Елисавета – Кажи теб какво те мъчи?
– Виниемите...
– Виниемите? - старицата я погледна изненадана – Какво делиш с тия бесни кучета?
Елисавета се облегна назад и разнебитения стол в обществената холограмна кабинка жално изскърца:
– Ами, света е малък... Разкажи ми как се запознахте?
Клари замълча и после поглади облегалката на фотьойла:
– На една конференция по въпросите на равноправието. Оная кучка беше един от лекторите и доклада ѝ застъпваше тезата че всяка промяна трябва да започва винаги отвътре, защото само тогава е дълготрайна. Беше задухал вятъра на сепаратистките глупости и тънкия лайтмотив който тя много умело набиваше беше „стига сте ни давали наклон в живота, не сте по-умни от нас“ и понеже говореше увлекателно залата я слушаше. Подразних се и ѝ опонирах, че ако все чакахме промяната отвътре и тя, и аз още щяхме да имаме по-малко права от едно куче, защото сме жени. Казах ѝ „Дори думата жена е съставена от думите утроба и мъж, какво мислиш за това?“, а тя ми се усмихна „Така е в английския, но в българския думата жена идва от праславянското žena, което пък идва от индоевропейската дума gʷen, от която в английския се е развила думата кралица... Но сте права, ако на родния ми език ме наричаха утроба на мъж мнението ми щеше да е крайно като вашето“...
Елисавета се засмя:
– Уцели ли я с нещо?
Старицата се облегна ядосана назад:
– Те бяха едни меркантилни лицемери, и тримата. Авраамов ходеше по гримиран и с по-голям маникюр от кралица на красотата и от сто километра му личеше че пие и хормони и с Попов се прегръщаха и мляскаха където сварят. Нея Видал на всички я представяше като приятелката си и до последната минута в самолета двамата не спираха да се натискат, а после тя хващаше Авраамов за ръка, гушваха това нещастно дете и отиваха да обясняват на наивните българи как трябва да живеят в средновековието.
– Дъщеря им дете на кого е всъщност?
– Отначало беше на Авраамов и Попов, после на Авраамови, сега не знам на кого е. При техните лъжи и мое може да го изкарат.
– Но е от Авраамова?
– Едва ли, тя не спираше да се друса с каквото види и не ми се вярва да е тръгнала да дарява яйцеклетки, нито ония двамата да са ѝ искали.
– А на тях защо им е било дете на 20?
– Попов беше наемник и го бяха подгонили за някакви военни престъпления и адвоката му го посъветвал да си направи дете и да се представи за майка, защото можел да използва това за по-лека присъда в съда.
– А Авраамов защо се е навил, бил е още студент?
– Не искал да се разделят. Попов се запознал с оная кучка, зарибил я да хлътне по него, тя го вкарала на партита им с Видал и той веднага станал звезда. Беше бохем и плейбой и всички страшно много го харесвали, а той използвал това за да урежда кариерата на Авраамов. Авраамов беше скучен сухар и въобще не се вписвал в онази среда, приемали го само заради Попов.
– А този скандал после, как се стига до това Брюс да пише точно за тях?
Клари поглади пак облегалката:
– Дали му информация...
– Статията е била поръчкова? Кой я е поръчал?
Старицата сложи ръка на крака си:
– Той каза, че те са я наричали „нашия Слънчо“. Били я отгледали, дали ѝ всичко което иска, а тя ги предала... Били ѝ ядосани. Много ядосани.
Елисавета я погледна изненадано:
– Кои са „те“, Видал я защитава при скандала?
Клари вдигна глава:
– Защо те интересуват тези истории, какво искаш от виниемите?
Елисавета прокара две ръце през косата си:
– Катя има връзка с Авраамова и е влюбена...
Клари сложи пак ръка на облегалката:
– Катя ли ти каза?
– Не, беше я поканила вкъщи. Предполагам се е надявала да ги заваря двете и да си спести обясненията, но аз закъснях и Авраамова вече си тръгваше, видях я докато паркирах.
– Мис Голяма Работа е била в рециклирката ти? – Клари се засмя – Признавам го малкото, добре ѝ е скрило топката. Ами, честита ти снаха, може да е проклета, но поне е имотна.
– Не ми е забавно, Клари. Кажи ми как да им приключа историята без Авраамова да запали метлата?
Старицата я погледна в очите:
– И като ѝ затвориш тази врата на Катя, коя ще ѝ отвориш? Онази която Ли ти посочи? И какво ще намери тя зад нея, да е поредния бял слуга на новите принцове? Или ще ѝ вземеш офис да се прави на математическа врачка? И колко време момичето свикнало да живее на пиедестал обградено от обожание ще седи в него според тебе? Отдръпни си носа от огледалото и спри да гледаш нейният свят през твоите очи. Не е извикала Авраамова у вас, за да ги завариш, ако ги беше заварила тя сигурно десет години щеше да се черви, извикала я е защото е искала да провери дали Авраамова ще отиде и е забравила че ти ще се прибираш. И онази дърта кучка когато е хукнала също е забравила за тебе и когато нейните са ѝ се обадили че идваш веднага е офейкала без гащи само и само да не крещиш на Катя.
– Аз никога не ѝ се карам.
– Не, просто приучи горкото дете толкова силно да се нуждае от одобрението ти, че то живее в по-голям стрес отколкото ако го пребиваше всеки ден. И сега като не ти харесва с кого е се замисли защо от толкова много хора около нея тя избра точно тази кучка...
Елисавета я изгледа:
– Защото тя е първата която успя да я накара да свърши, така че спри да търсиш под вола теле и да ми вменяваш вина. Обадих се за съвет, не да ми провеждаш сеанс.
– Ами ето ти съвета, намери си някаква работа и спри да казваш на детето как да живее.
– Сериозно? Ти би ли оставила Авраамова да използва твоите деца, че ме съветваш аз да го направя?!
– Елис, не знам точно какъв започна да си представяш света след като заряза всичко заради един чеп, но другите нито живеят, нито мислят както ти смяташ. Виниемите са императори и като императорите са обградени от стотици готови да си отрежат и двете ръце, за да им станат фаворити. Така че с риск напълно да ти разбия илюзиите, оная кучка не иска нищо от чавето ти, даже и секс, тя е стрейт1. Размекнала се е, защото малкото някак е успяло да ѝ влезе под кожата, понякога дори на бесни кучки като вас двете се намира кой да ви скрие топката.
– От това което съм чувала за Авраамова ми е много трудно да си я представя размекната.
– Е, и на мен ми беше много трудно да си представя, че суперамбициозна и напориста кучка като теб е захвърлила блестяща кариера заради някакъв пиклю, но ти го направи.
– Аз не съм Авраамова.
– Не, ти въобще не приличаш на Авраамова, а Катя въобще не се опитва да провери дали може като баща си да накара една преуспяла кучка да си загуби ума по нея...
– Не знаеш нищо за отношенията ни с Петър, затова спри да ги намесваш в разговора!
Старицата се наведе към холограмата ѝ:
– Един хитър пиклю те преметна и те използва за да си оправи живота, а после искаше да те смени с двайсетгодишна. И щеше да го направи, ако беше останал жив. Това бяха отношенията с мъжа ти.
Елисавета сложи ръка на облегалката на стола и подпря главата си:
– Клари, кога стана толкова ужасен човек?
– Миличка, може да си заравяш главата в пясъка колкото искаш, но това нищо не променя. Кутрето ти е виждало какво се случва между вас с баща му и не иска да е в твоята роля, затова си е избрало другата. Сега дано оная кучка поне се сети да го махне по-бързо от дивото село в което превърна страната ви преди някой да е разбрал какво се случва и приматите ви да приготвят кладата.
– Трябва да пътуваш повече, Клари, реалният свят няма много общо с този описван от министерствата на истината.
– Да, по-лош е. Ако детето реши да се махне и от скапания Китай и да си доучи в Оксфорд не се прави на интересна да мърмориш. Ти може и да искаш да седиш в скута на Ли и затова да го заби там, но то също има право на мнение.
– Ли е интегриран от 25 години и отдавна е просто едно ИИ, така че няма скут в който да седя. Катя си избра да учи в Китай, защото само там не искаха да я приемат докато се състезава и тя се амбицира. Кого ядоса Авраамова навремето? Кои бяха „те“?
Старицата се облегна назад:
– Железния херцог и неговите...
– Клаус?! - Елисавета я гледаше безкрайно изненадано - Какво общо е имала с него, нали е живеела с Видал?
– „Железните“ я изпратили при Видал, искали да го шпионира, но тя харесала него повече и накрая прецакала тях.
– На колко е била когато са му я пратили на Видал?
– На 15.
Елисавета скръсти ръце пред гърдите си:
– Веднага след смъртта на родителите ѝ? Потърсила е помощ от Клаус, а той е решил да я направи проститутка? Това не е точно „отгледали я, дали ѝ всичко което иска, а тя ги предала“.
– Зависи какво точно се е случило.
– Ти колко варианта на случилото се виждаш? Защо Брюс не публикува продължението на разследването си както обещава в края на статията? Заплашиха ли го?
Клари поглади облегалката на фотьойла:
– Един ден ми се обади много паникьосан и каза да кажа на оная кучка, че той не е виновен и разследването не е негово, платили му да го публикува и го било страх да не го направи. Звучеше буквално като луд и го питах какво е станало, но не ми каза.
– Какво се случи след това?
– Обадих се на оная кучка, а тя каза че ако Брюс се надява с плоски оправдания да се измъкне от делото за клевета няма да стане. Звъннах му пак да му кажа какво е отговорила, а той се разрева по телефона. Каза че дъщеря му е била арестувана, защото е опитала да плати в ресторант с кредитна карта открадната при въоръжен грабеж с убийство и беше сигурен че виниемите са я натопили. Опитал да се свърже с хората, които му поръчали статията, за да му помогнат, но те се покрили. Обадих се пак на оная кучка и ѝ казах, че не може да вкарат невинно момиче в затвора за 30 години заради една тъпа статия. Тя ми отговори, че „тъпата“ статия е смъкнала акциите им с 70% и хиляди вложители са изгубили парите си, така че не изпитва грам съчувствие към драмите на Брюс. И ако той сам си признава, че за пари е съсипал живота на толкова невинни хора, защо дъщеря му да е различна... Казах ѝ, че е кучка и че ѝ пожелавам някой ден някой да постъпи така и с тяхното дете, а тя ми заведе дело и ме осъди за емоционални щети, била вярваща и преживяла огромен стрес като съм ѝ проклела детето... Кучка!
– Какво стана с дъщеря му на Брюс?
– С години ходи по дела, докато докаже че е невинна. От целия стрес така и не можа да завърши университет, а Брюс се пропи и кариерата му приключи.
Елисавета разтърка слепоочията си с по два пръста:
– Е, благодаря че ми честити снахата и ме посъветва да не ги разделям с Катя...
Старицата внимателно се изправи:
– Миличка, на теб драмата ти не е че оная кучка ще направи нещо на кутрето ти, ясно ти е че на него тя ще му постила пухени завивки и ще го храни в устата даже и то да ѝ се качи на главата. И при други обстоятелства щеше да гърмиш фойерверки от радост, че то се е намърдало в колибката ѝ и ще си живее като принцеска. Сега бълваш гущери само защото не можеш да преживееш факта, че то порасна и ти вече не си единствената важна за него. Послушай ме, хващай си пътя нанякъде и остави детето на мира преди двете с оная да сте се сдавили и то да трябва да ви разтървава, защото ако това се случи и прилича на тебе после ще му видиш гърба. Тръгвам, защото имам час по йога...
Холограмата се разтвори и Елисавета остана да седи и да гледа сивите преградни панели на кабинката. След малко някой отвори със засилка паянтовата врата:
– Ей задник, излизай, лампата угасна отдав...
Елисавета погледна към рошавато петнайсетинагодишно хлапе, което смутено беше млъкнало, когато беше видяло че вътре не е негов връстник, изправи се и докосна холотела си:
– Добре, ето ти един час, задето чака...
Хлапето я зяпна изненадано и докато се сети да ѝ благодари тя вече беше излязла и се вля в гъстия поток хора на метростанцията, които бързаха към ескалаторите...
стрейт - жаргон за хетеросексуална
© Elder All rights reserved.