Последната илюзия
Последната илюзия
Крачиш бавно към единствената останала илюзия. Вятърът отдавна е донесъл парфюма на пролетта, забил се е в грапавата мазилка на сградите. Знам, че искаш да се скриеш сред чупливите сенки на деня. Промъкваш изгладнелите си надежди до витрините на поредния подреден свят. Свеждаш поглед, помътнял от избора на страхове, а после нахално нахлуваш.
Вярвах ти вчера, когато обичах.
А днес те презирам заради избора, който ме остави да направя,
Денят се изплъзва, ням и безразличен. Все още съм тук и все още покривам календара. Болката е ревнива любовница, а квартирата ù е твърде тясна за спомените ми. Липсва ми жълтото в погледа ти, липсва ми шепотът ти, нежен като докосване.
“Върни се” – изричам всяка сутрин. – “Върви си” – вечер, когато тя ляга до мен.
Крача бавно към единствено останалата илюзия – да те забравя!
© Георги All rights reserved.
