Усмихвам се, а в очите няма и следа от сълзи. Силна съм! Продължих напред, както ти ми пожела. Искаше да бъда силна, нали? Ето! Сега съм такава. Сега се справям сама с проблемите и болките си. Сега не плача за теб. Сещам се за миналото ни с усмивка. Липсва ми начинът, по който ми говореше и ме прегръщаше. Липсва ми и как ме целуваше, как заспивах сгушена в теб и се събуждах щастлива, защото първото нещо, което виждах, бе ти. Но свикнах с мисълта, че теб вече те няма и това никога повече няма да се случи. Беше ми трудно да приема истината и изпаднах в дълбока яма. Но имам приятели добри и те, лека-полека, ме извадиха от там. Показаха ми, че има за какво да живея. Разбрах,че и за себе си малко трябва да мисля. Вярно е, бях егоистка преди и само за себе си мислех, но се промених и почнах да мисля за всички около мен. Исках и те да са добре, но сега… когато си далеко от мен и не те виждам, не потъвам в очите ти – не мисля за теб. Не се интересувам как си и какво правиш. Събирам сили за сле ...