Потъвам в потни пътища на петнадесети перон с пътници,
пресушили повече от половината подземен пир.
Пиша за покварена присъда и прощален подарък – парченце праскова.
После припадък. Птици, пожелаващи плът.
Писмо и плоча.
Писъкът на паметта.
© А Д All rights reserved.
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
latinka
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
