Как си представях бъдещето ли? Не знам, но мога да ти кажа как бих искала да изглежда. Ако си мислиш, че сега ще изброя клишираните човешки мечти за красива къща, деца и градина, няма смисъл да четеш надолу. Не съм за този свят и това до определена степен винаги ме е правило щастлива. Можеш ли да повярваш? Дори не се бях замисляла за това, преди лакираните ми нокти да го натракат на клавиатурата. Когато нещо ми се случи или просто ми е прекалено горещо, обичам да излизам вечер на терасата, да поема с пълни дробове от ледения въздух трескаво и да се взирам в небето. Обичам аромата на предстоящ или вече преминал дъжд. Сещате се - има едно особено ухание, носещо се във въздуха и неуловимо за повечето хора. Това ме кара да се усмихвам наум. Усещам в косите си нощта и се радвам, че съм способна на това. В такива моменти си се представям след години. Понякога е толкова ясно, че едва успявам да го разгранича от реалността. Виждам се на покрива на една къща как седя спокойно и чета любимата си ...