Приказка е!
-Христо, сестра ти още ли пише във този дневник, откакто сте дошли не ми е обърнала изобщо внимание.Я ми донеси една чаша с вода и повикай сестра си тук.
-Добре бабо, ще я повикам.
Влязохме в стаята със сестра ми и оставих на масата чашата.
-Я ела тука малката.
Рая се доближи до баба. Баба извади един лист и на него написа ``ОБИЧАМ ВНУЧЕТАТА СИ, ХРИСТО И РАЯ``, след това взе чашата с вода и поля листа, мастилото се размаза и стана една мацаница.
-Виждаш ли, мила, когато изразяваме чувствата си на един лист без да ги разкрием пред другите и когато правим мутри, няма смисъл... защото в крайна сметка ние се чувстваме объркани като тази мацаница. Но ако си сложиш очила на сърцето и микрофон пред лицето, тогава ще се освободиш от това, което те мъчи, радва или притеснява.
На вратата се беше облегнала мама и слушаше баба.
Рая измълва на мама ``ИЗВИНЯВАЙ`` и излязоха заедно навънка.
Аз отидох при баба, която ги наблюдаваше от прозореца и я попитах ``Бабо, Рая разбра ли те``?
-Ах, дребно, хората не разбират от първия път, ето тебе за например, когато те предупреждавам да не скачаш в локвите че ще се намокриш, ти не ме слушаш! Така и тя сега изслуша съветите ми, но ще мине време, за да ги размисли напълно и да разбере наистина дали иска да ги последва.
© Косара Коцева All rights reserved.
