Просто Тя
1 min reading
"Ще полудея, ще полудея, ще полудея!" -
повтаряше си тя, като леко поклащаше слабото си и безпомощно тяло.
Беше гладна, нечовешки гладна, а красивите й очи се бяха вдлъбнали от плач... Те вече не бяха очи, а дупки.
Устните и бяха напукани от толкова много дъвкане със зъби... Лицето й, побеляло като платно, не издаваше дори
една емоция...
Мислеше единствено за това как да задоволи глада си... не какъв да е глад, а глад за светлина.
Пушеше нервно цигара, а свещта срещу нея обираше дима...
В стаята й, както винаги, цареше хаос , но не само там... беше го разляла в мислите си, душата си, сърцето си...
Той я следваще непрестанно...
Понякога в нея се събуждаха още личности... често спореха... едната беше подвластна на чувствата, а другата - на разума,
третата - на егоизма, четвъртата - на съвестта...
Тя беше като хамелеон... често менеше настроенията си: ту се смееше, ту плачеше...
Но най-важното беше, че никой не я познаваше...
Тя не обичаше да показва на воля чувствата си, често се криеше, когато беше тъжна...
тогава изпадаше в тихо мълчание, обикновено нямаше сълзи да плаче, а гледаше в една точка.
Имаше чувството, че таванът ще се стовари върхи нея, стените ще я смачкат,
беше и тясно там, кадето се намираше, мястото, наречено "дом".
Мразеше скандалите и интригите, които се увиваха по тялото и като змии...
Стискаха я за шията, ръцете, краката; опитваха се със сетни сили да й спрат кръвта
и да се превърнат в част от нея...
Но тя беше силна, въпреки тежките мисли, които често я обземаха...
Винаги стискаше зъби и продължаваше напред, за да разбива стени по пътя си...
Понякога успяваше, понякога беше повалена от прекалените удари, които й нанасяше сътбата.
Но все пак бързо се исправяше след поредната загуба...
Не обичаше да губи времето си в самосъжеления, беше глупаво, според нея.
В този миг само искаше слънцето да изгрее... да избърше сълзите си, да
навлажни устните си и да отвори очите си... с новия ден...
Да извади всичко, което се е криело в нея и да го пусне да пътува към света на миналото.
Защото денят е по-мъдър от вечерта, нали?
повтаряше си тя, като леко поклащаше слабото си и безпомощно тяло.
Беше гладна, нечовешки гладна, а красивите й очи се бяха вдлъбнали от плач... Те вече не бяха очи, а дупки.
Устните и бяха напукани от толкова много дъвкане със зъби... Лицето й, побеляло като платно, не издаваше дори
една емоция...
Мислеше единствено за това как да задоволи глада си... не какъв да е глад, а глад за светлина.
Пушеше нервно цигара, а свещта срещу нея обираше дима...
В стаята й, както винаги, цареше хаос , но не само там... беше го разляла в мислите си, душата си, сърцето си...
Той я следваще непрестанно...
Понякога в нея се събуждаха още личности... често спореха... едната беше подвластна на чувствата, а другата - на разума,
третата - на егоизма, четвъртата - на съвестта...
Тя беше като хамелеон... често менеше настроенията си: ту се смееше, ту плачеше...
Но най-важното беше, че никой не я познаваше...
Тя не обичаше да показва на воля чувствата си, често се криеше, когато беше тъжна...
тогава изпадаше в тихо мълчание, обикновено нямаше сълзи да плаче, а гледаше в една точка.
Имаше чувството, че таванът ще се стовари върхи нея, стените ще я смачкат,
беше и тясно там, кадето се намираше, мястото, наречено "дом".
Мразеше скандалите и интригите, които се увиваха по тялото и като змии...
Стискаха я за шията, ръцете, краката; опитваха се със сетни сили да й спрат кръвта
и да се превърнат в част от нея...
Но тя беше силна, въпреки тежките мисли, които често я обземаха...
Винаги стискаше зъби и продължаваше напред, за да разбива стени по пътя си...
Понякога успяваше, понякога беше повалена от прекалените удари, които й нанасяше сътбата.
Но все пак бързо се исправяше след поредната загуба...
Не обичаше да губи времето си в самосъжеления, беше глупаво, според нея.
В този миг само искаше слънцето да изгрее... да избърше сълзите си, да
навлажни устните си и да отвори очите си... с новия ден...
Да извади всичко, което се е криело в нея и да го пусне да пътува към света на миналото.
Защото денят е по-мъдър от вечерта, нали?
© Кристина Славова All rights reserved.
Браво!!!
