ПЪТУВАНЕ ДО ГАБРОВО

          Тази година месец май беше студен. През ден валеше дъжд и слънцето не се показваше често. Столичани се мръщеха и вдигаха яките на шлиферите. Градът беше подгизнал от влагата. По улиците и площадите се бяха образували мръсни локви. Налагаше се да ги прескачат, но не винаги успяваха и тогава студен душ мръсна вода заливаше обувките им. Градската управа не беше почистила канализационните шахти и  дъждовната вода беше образувала гьолове.

          Ник крачеше забързано към площад „Ал. Невски”, като внимаваше да не си намокри краката. Чакаше го дълъг път до Габрово. Тук от  катедралния площад тръгваха таксита за българския Манчестер. Находчиви доктори и главни счетоводители си докарваха пари с превоз на пътници през почивните си дни. Взимаха по-евтино от държавния транспорт, пък и пътуването с кола беше доста по-комфортно и по-бързо, в сравнение  с пътуването в  раздрънканите автобуси „Чавдар” на междуградския транспорт. Когато стигна до стоянката, вече имаше двама преди него. Жена на средна възраст беше заела мечтаното място до шофьора, млад мъж седеше зад нея. Ник седна зад шофьора и свободно остана средното място на задната седалка. Само няколко минути след Ник се появи кандидатка за празното място. Беше едровата мъжкарана със заспала физиономия. Явно нямаше навика да става толкова рано. Младият мъж стана, излезе от „Жигулата” за да даде възможност на жената да заеме свободното място. На задната седалка стана доста тесновато, но нямаше как. Очакваха ги 4-5 часа път през Балкана.

          Шофьорът  прибра парите, пожела на клиентите си приятно пътуване, запали колата и  тръгна. Пътниците дремеха и в колата беше тихо. Чуваше се само шумът на мотора и напъните на някаква естрадна певица  да имитира Далида.  Звукът на радиото беше метален и дразнеше ухото, но явно шофьорът имаше нужда от звуци, които да го подържат буден.

Колата пое по Ботевградско шосе и тръгна към  Гълъбец.

          Природата се беше раззеленила, листата на дърветата лъщчяа като лакирани от дъждовната вода. Небето беше навъсено и подтискащо. При разминаване колите си изпращаха кални пръски вместо поздрав. До Сопот само двете жени си размениха няколко думи, явно се познаваха. Може би бяха колежки в командировка. Явно не бяха софиянки, чувстваше се от акцента им.

          В центъра на Сопот шофьорът спря и обяви петнадесет минути почивка за кафе и облекчаване на мехурите. Двете жени избързаха към тоалетната на кафенето, младият мъж и шофьорът си поръчаха по едно двойно кафе, а Ник остана да дреме в колата. Нито му се пиеше, нито му се говореше с непознати. Беше задрямал, когато почуства, че колата вече се движеше. Мястото му някак беше станало по-широко. Отвори едното си око и забеляза, че двете жени си бяха разменили местата. Понамести се на седалката и пак затвори очи.

          Гласът на шофьора го събуди. Той беше подхванал разговор с  едрата жена. Ник почуства някаква топлина над лакътя на дясната си ръка. Макар и буден, той не отвори очи,  притисна лакътя си към източника на топлината. Стана още по-топло,  но жената до него не се отдръпна. Може би спеше. Само мисълта за гърдата, притиснала се до него,  беше достатъчна, за да го възбуди. Съвсем се разсъни и реши да си поиграе. Леко, почти незабележимо, започна да движи ръката си наляво и надясно. Масажираше гърдата, без никой да забележи. Никаква реакция от съседката. Ник продължаваше играта все по-смело и по-смело, но все така незабележимо за другите пътници. Когато почуства бедрото на жената да се притиска до неговото, Ник разбра, че играта беше  желана. Пък и набъбналото, твърдо зърно на гърдата,  подложена на този таен масаж,  доказваше, че жената до него също се беше възбудила.   Тишината в колата придаваше  особен аромат на тази сексуална игричка. Цялата му дясна страна гореше от топлината, която излъчваше жената. В такта на движението на колата, жената движеше гърдата си и все повече се притискаше към ръката на Ник. Правейки се на заспал, той се извърна леко надясно и  сложи главата си на рамото ù. Устните му почти опираха до врата ù. Дъхът му галеше  ухото, а езикът му не издържа и зашари по шията на съседката.  В един момент Ник почуства, че тя се извръща наляво и търси устните му със своите. Ставаше опасно. Другите щяха да забележат играта.  Ник се понамести по-удобно и се зави с шлифера си, правейки се на заспал. Изтръпна, когато почуства ръката на жената върху възбудената му мъжественост. Явно и тя не издържаше вече на напрежението, търсеше освобождаване. Ръката ù го стискаше до болка,  но се въздържаше от по-смели движения. Бяха подминали Карлово и Калофер. Пътят вече се изкачваше по стръмните склонове на планината. Златните кубета на Храма-паметник в село Шипка се извисяваха пред тях, забулени от дъждовни облаци. Напрегната до краен предел, жената движеше ръката си все по-бързо и по-бързо. Вероятно вече беше забележимо за младия мъж на задната седалка. Тя разкопча панталона на Ник, мушна ръката си в прореза и продължи да го масажира и притиска силно в дланта си. Пръстите ù галеха върха на жезъла. С дясната си ръка тя придърпа шлифера върху коленете си. Това беше знак за Ник да я погали също. Не издържаха вече. Краят беше съвсем близо. Щяха да изригнат като гейзери  и двамата.

          Ник посегна към копчетата на панталона ù, но те вече бяха разкопчани и краката широко отворени. Това даваше възможност на Ник да навлезе с дясната си ръка в междубедрието на жената, която тихичко сумтеше от удоволствие. Почуствал влагата на жената върху нервните си пръсти, Ник напипа пъпката на сладострастието и започна леко да го масажира между палеца и показалеца. Главата на жената се наклони към мъжа и устните ù засмукаха неговите. В момента, в който езикът ù навлезе дълбоко   между устните му, жената се изпъна, стисна ръката му между бедрата си и замръзна като вкаменена. Гърдите ù  изпуснаха огромно количество въздух под формата на въздишка, а ръката ù стисна мъжа до болка. Ник  беше изригнал едновременно с нея. Напрежението беше спаднало. Тя взе ръчната си чанта, която кротуваше до тогава пред задното стъкло, извади бледо синя дамска кърпичка, избърса мъжа и прибра кърпичката в чантата си.

          Колата беше прехвърлила Балкана и се спускаше към Етъра. В колата пак беше тихо. Шофьорът и жената до него коментираха лошото снабдяване на магазините в Габрово и сравняваха с изобилието на стоки в Столицата. Младият мъж мълчеше вече 4 часа, но на лицето му се беше появила  загадъчна  усмивка. Когато навлязоха в Габрово, жената до Ник помоли шофьора да спре, взе чантата и чертежите, които носеше, и пожела приятен ден на съпътниците си. Обърна се към Ник, благодари му за приятното пътуване и слезе от колата. Направи няколко крачки, обърна се махна с ръка към колата и се загуби между тесните улички. Колата продължи по маршрута си до центъра на Града. Тук вече не валеше. Слънцето плахо се опитваше да се освободи от прегръдката на дъждовните облаци. Бяха пристигнали.