Sep 19, 2007, 2:29 PM

Раздяла 

  Prose
960 0 1
2 мин reading
                                                             Раздяла

Всичко започна в живота на едно момиче. Завърши 6 клас и трябваше да намери в кое училище  да се премести, за да има бъдеще в живота си. Влезе в спортното. Запозна се с много хора, които не я възприемаха такава каквато е. Неколцина бяха тези, които я разбираха. Един от тези хора беше той, момчето, в което тя се влюби до полуда и му позволи да я промени. В продължение на три години той не и позволи да влезе в сърцето му, но тя не спираше и не се отказваше да се надява, че той ще я обикне. Изтърпя много: обиди, неинтересите му към нея. Отблъскваше я той и неусетно я отдалечи от сърцето му. Успя да я промени коренно, но едно не я отучи, да спре да го обича. Докато в един зимен ден тя не срещна друго момче, което я обикна и спря да мисли за този, който я промени. Обичта и угасна. Обикна за кратко момчето, появило се внезапно в живота и. Браво казаха и всички, но възникна проблем. Момчето, променило я, започна да я обича в момента, в който тя срещна другия. Опитваше се да си я върне, както е била винаги негова. Уви, тя не можеше да му даде това, което му беше давала до сега. Обичаше другия и то до полуда, беше разбрала и видяла какво всъщност е Взаимната любов и това и хареса. Не се отказа от тази любов и му показа, че може да бъде щастлива и с друг, щом той не може да и даде любовта си. Отказа се от него и остана с момчето, което и бе показало какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Раздяла настъпи за несподелената любов на момичето и момчето, което я бе променило. Това заслужава той, да бъде сам, с гордоста си да живее. Да я чака, ако иска може само, но тя е решила с друг любовта си да сподели. Нека животът го научи, че веднъж птичката каца на рамото. Твърде дълго тя чакаше той да я забележи, но защо така той с нея се подигра, а сега я търси, а тя спи при друг.

  • P.S. Обича друг, не я съди. Тя беше твоя, но ти не и даде това, което искаше, а тя искаше много малко и то само любовта ти. Сега е късно да и я даваш, защото друг направи това и успя да я направи щастлива.

© Любомира Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Според мен, това е част от живота ти, която си предала много емоционално, задъхано, забързано.Преживяла си го отново докато си го писала и си искала да го излееш. И се е получило много добре. Моят съвет е само - абстрахирай се от себе си (ако съм права, де) и го обработи още малко, нека лирическата да не си ти, защото сега сякаш ти просто си споделяш, а не оформяш прекрасен разказ, какъвто може да стане.
    Ако не съм права - извинявай!
Random works
: ??:??