Oct 15, 2008, 8:15 PM

Разговор

  Prose » Others
1.5K 0 0
2 min reading

Написах това в малко нестандартен стил. Простичко е, не е нищо особено, но крие много чувства, много спомени и често ме кара да се замисля.


 

Д.: ... И ти си тръгна просто така? Без да й кажеш нищо? Без да й кажеш, че ще продължава да е всичко за теб, че винаги ще я обичаш колкото и далече да сте един от друг?

Е.: Да. Имаш ли представа, че само един поглед щеше да е нужен, за  да остана завинаги при нея?! А не може! Не е правилно да сме заедно!

Д.: Щом се обичате... Значи нищо не може да е грешно.

Мълчание. Е. знаеше, че тя е права, но не смееше да го признае, не смееше да изрече на глас онези толкова опасни за него думи, а именно, че има нужда от онова момиче, за да живее. Д. го гледаше натъжено, сякаш всеки момент от очите й ще потекат сълзи, тези сълзи щяха та бъдат като пороен дъжд. Дори във въздуха тя можеше да усети болката и тъгата, с която той говореше, можеше да усети самотата настъпила у него. Когато тя гледаше погледа му настръхваше, но и искаше да го направи щастлив. Той го заслужаваше.

Д.: Остани тази нощ при мен. Знаеш, че аз никога няма да те нараня...

Е.: Замълчи. Знаеш, че те уважавам, много си ми близка, но не мога да прекарам нощта с никоя друга освен Г. Никоя!

Д. преглътна сълзите, но не и болката, която усети в този миг. От пет години за нея това бе мъжът на мечтите й, но знаеше, че никога няма да го има. Винаги беше на разположение да му помага, а той ходеше при нея често за да получи подкрепа след като лошите момичета му разбиваха сърцето. Дори не подозираше, за любовта й... Или може би подозираше, но го беше страх да разбере истината.

E.: Тръгвай си! Махни се!

Изкрещя студено той.

Д. го гледаше сякаш щеше да изкрещи истината.

Д.: Няма ли да разбереш, че всичко, което съм направила досега е само за теб и никой друг?! Всичко!!! Посветих живота си на теб, а ти... ти обичаш нея...

Е.: Да! И ще продължа да я обичам, независимо, че ти не искаш. Сбогом.

Вратата се затвори с трясък... Стана тихо. Само силно туптящото самотно сърце напомняше, че има любов, макар и несподелена...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...