РАЗКАЗЪТ НА КАКА  ГИНА

Вървях си бавно по улицата, натоварена с две чанти претъпкани  с продукти /напазарувала бях за Великден/, когато  видях  пред мен да върви кака Гина –  тя  живее през два входа  в  нашият блок. Настигнах я, заприказвахме се и тя започна да ми се оплаква:

Ох, Юлиянче… дъх не ми остана!...Направя няколко крачки и спра – уморявам се… Ама тъй на, единайсет години в Гърция…ей до къде я докарах. На ти сега една Гърция… здраво място по мене не остана... Защо ли съм се блъскала, ама на….простотия – за пари….

• Спечели ли поне, како Гино – питам я аз, а тя едва чакала, продължава:

Спечелих, което е вярно, спечелих. Кой сега купува апартамент за една година, а кажи ми? А аз купих. Плащат хората, вярно, ама може ли здраве да купиш с пари, а? Сега пари имам, здраве нямам. Иси косум  и от пари и от всичко!...

Стигнахме до блока и тя взе да ме подканя: „Ха седни тук малко да си починем и тогава ще си ходиш. За къде толкова бързаш, сядай де…

Седнах аз, а тя продължи:

Тогава за първи път разрешиха свободно да се влиза в Гърция. Съобщиха по радиото, че фирма събира българки и тези които искат да работят в Гърция, да си подадат документите.

Реших се и тръгнах.

Тридесет жени в един автобус – все кандидатки за работа. Заведоха ни в Атина. Аз бъкел не знам на гръцки – нито думичка. Ама речника в ръката ми. А и с нас пътува преводачка.

Когато стигнахме в Атина, слязохме от автобуса и ни вкараха в една голяма зала. Наредиха ни всичките една до друга, застанахме  мирно и изведнъж пред нас застана един едър грък с ей таквиз облещени очи. Изгледа ни и започна да посочва. Тази, която посочи, излиза две крачки  напред, застава тъй права и чака  преводачката  да  й каже при кои хора да отиде – там значи, където ще работи. А гърците, дето са си дали заявка за работнички, и те са там. Всичко е уговорено.

Бреее, посочва една, посочва друга… все по намаляваме в редицата,а  мене не ме посочва. Почнах да се притеснявам. А то каква била работата: Моите гърци - при които отпосле  слугувах де, казали предварително на този от фирмата, че искат жена, която да е здрава и яка и да не е по млада от 48 години.  Защото имали болна майка на инсулин, доста тежичка и трябвало някоя, дето да  може да я вдига и мести. До сега са я гледали филипинки, но ни една не могла да се справи, защото всички  били  дребнички, слабички, а тя тежи. И е в количка – инвалидна. И още като ни огледали всички,  избрали мен.  Казали на този от фирмата, че съм вече заета, да не ме предлага на други.

 Ама аз от де да знам!

Та, посочи ме той накрая, излязох аз  напред и преводачката ми  казва при кои хора да отида. Те – мъж и жена. Отиваш - казва ми тя - ей при тези хора. На много красиво място ще те отведат, на остров Родос. Ще се грижиш за майка им.

Божее, ако знаех че тази майка тежи 150 кг!

И тръгнах с тях. Качихме се на един кораб и има няма десет минути, изведнъж,  между моите  хора и  тези от персонала на кораба, избухна кавга. Ама такава кавга!... Едните крещят и другите….ужас! Слушам аз и се чудя какво става. Събраха се хора. Аз се озъртам и викам: Бе какво става, защо се карат така!? На български съм го казала, но  един, дето разбира български - сигурно беше българин, ми вика: Ами тези платили на фирма някаква, да спите в стая с отделни легла, а  фирмата  не платила на кораба и  ще трябва в коридора да спите – по пейките.

Злоупотребил значи с клиентите си. Та за това са се скарали.

Както й да е, спахме по пейките през нощта, а на сутринта кораба спря на остров Родос и ние слязохме.Спря до нас една кола, дойде едно момче, взе ми куфара и се качихме в колата. То било синът  на хазяите.

Гледам аз от колата едни високи хотели, ама високи да видиш. Такива няма тука. Хотел до хотел….голяма работа!

А къщите им ниски. Два етажа, не повече. По едно време колата спря и ние слязохме.

Още като излязохме от колата, мъжът вдига пръст нагоре и вика ….“мама, мама“…,  ама на гръцки. Аз не разбирам, но  като вдигнах очи, гледам от прозореца на втория етаж  наднича една глава с очила. Аа, туй ще е сигурно жената, която ще трябва да гледам, си казах.

Като се качихме горе и влязохме в стаята, що да видя – една огромна, дебела женчуга , най малко 150 кг. Бреее, как се вдига туй чудо!!!

Него ден дъщеря й не отиде на работа.  Най напред ми показа банята – да се окъпя демек. Изкъпах се, облякох се  , отидох пак в стаята, извадих речника и каквото ми каже тя, аз гледам в речника  как е на български. А тя ми обяснява, че всеки ден трябва да слагам на майка й инжекция инсулин - по два пъти на ден.  И ми сочи до къде трябва  да е пълна спринцовката. Ако сложа повече или по малко от чертичката дето ми показва, мама ще умре. Показа ми, и още на втория път ме накара да я слагам сама.  А аз треперя, никога по рано не бях слагала инжекции. Ама и туй научих. Цели десет дена  младата не ходи на работа. Гледа ме в ръцете какво правя.. А аз трябва да я слагам, да я вдигам, да я обличам… Таз тежка жена как се съблича и облича, питаш ли ме? И всеки ден трябва да я къпя. Умия й най напред главата, сетне тялото , трия, сапунисвам… Айде обърна я пък сетне,  накарам  да се наведе, че да й умия и задника… навсякъде. Вир вода ставам. А младата – на вратата. Стои и гледа  дали ще се справя.  И когато ще я поставям в леглото да си легне,  оназ пак след мен - гледа как ще я пусна, дали внимателно, или ще я тръшна грубо…. А пък аз едва дишам от умора, ама пак я пущам, леко, внимателно…. Като знам че ме гледат  и преценяват… Сетне инжекцията, храната… До два часа през нощта съм стояла. Щото трябва и да чистя. А те са много чисти, прашинка не искат да има…. Ама друг да им  шета. Не е вар тъй!...

Та тъй на… Изкарах шест месеца, платиха ми, колкото ми платиха и дойде време да се връщам. За толкоз време ми бяха направени документите. Нямам значи право да стоя повече. Обаче гъркинята ми вика:

 Ами защо не останеш още? Остани, не ти ли плащаме добре?

„ Нямам право, казвам й, ще ме прибере полицията, ако  разберат.

Аз, казва, ще оправя работата, не бой се.

И наистина я оправи.  Къде ходи на кого плаща не знам, но ми каза, че

всичко е наред, само, че сега като си отида, /защото се разбрахме да се прибера в България за една седмица и пак да се върна/.Та като минавам границата за България, ще трябва  да се представя под чуждо име. За да мога после пак да работя в Гърция. Документите ми бяха предварително изготвени с фалшивото име и като стигнах границата, милиционера ми вика: „Ти кво прайш тука ма?“ Пък аз, както бях научена, казвам, че съм била на екскурзия, ама са ми откраднали българите куфара с документите, парите, всичко и сега нямам ни паспорт ни нищо.А носих един документ който тя ми даде, но фамилията… всичко там друго. Само първото име е същото, щото ако извикат случайно на име, да не се объркам ами да се обадя. Всичко друго в документа - фалшиво.

  Та пуснаха ме. После със своето си име вече, пак отидох в Гърция да продължа да гледам майка й. Гледах я  още година  и  шест месеца. И когато дойде време да се връщам, ами сега! Нямам право да изнеса толкова пари. Ще ме питат как ги спечели, за колко време, ще се усъмнят на границата. Щото бях пресрочила срока за връщане – цяла година. Затуй се прибирах с толкова пари. И реши тя да ми изпрати допълнително парите през Белгия. Тъй, ама като се обадих на мъжа ми  и му обясних, той ми вика:

„Ма ти луда ли си, ма? Толкоз пара оставя ли се? Ще  си дойдеш и после има да чакаш. Я ти ги пратят, я не.

Аз, срам не срам, казах й, а тя: „Тогава – казва - ще ги изпратя пак през Белгия, щото друг начин няма, но още докато си тука. И когато мъжът ти се обади, че ги е получил, тогава ще си тръгнеш. И така направихме. Дойдох си тука, а Христо вече беше получил парите.

…Такива работи, Юлиянче. На, с тез пари купихме на дъщерята апартамента , че и за още една гарсониера стигнаха. Ама здраве няма, здравее. Кел файда от апартаменти. Ако утре пукна, другите край мен ще живеят, пък аз ще гния в черната….Четири операции… то жлъчка, то херния, то машинка на сърцето…. къде не съм рязана.

Кака Гина се надигна тежко,взе чантата от пейката и рече:

Що не слизаш, ма? Идвай тука на, хем ще си приказваме. Ако взема да ти разказвам…. Край няма тя мойта ами…. Хайде за сега…. И тръгна.

28.4 2016г.