25.
На връщане забелязаха отдалеч голяма маймуна. Но тя се скри бързо в туфа храсти и те не се занимаваха с нея повече. Стигаше им временния стрес днес. Пък и хората бързо свикваха с напрежението – не търсеха екшън за разреждане и забавление, но и не бягаха от риска. Просто знаеха, че животът е живот, докато си напрегнат. После идва смъртта...
Йоан искаше да се доближи до Ейа, да поприказват, да разбере нещо повече за нея...
Но, разбира се, в този свят време и място за ухажване нямаше. Всеки знаеше къде трябва да е, в коя посока да наблюдава, кой сектор да защитава... И да напусне зоната си – означаваше огромна опасност за всички, възможност за погибел...
И, все пак, Йоан от време на време хвърляше бърз поглед към колоната, където трета поред се движеше младата жена. Разбира се, това бяха бързи погледи, но наблюдателният Хит се подсмихна тънко по едно време. Естествено, и той не коментира – в походни условия няма време за празни приказки. Дори звуците бяха ограничени шъткания, изсъсква ...