Бланка и сбогуването – Давид е бедно момче без приятели, която един ден се запознава с аристократично дете и неговата зла прислужница. Докато злокобната слугиня е на изповед, децата си говорят, разказват си приказки. Бланка живее само с майка си, а баща ѝ живее отделно. Много са потайни, тъй като Антония не разрешава да се виждат и да говорят, един отец им помага да го правят, докато тя е на изповед. Баща ѝ е болен, тя изчезва и след време пак се появява, но накрая успяват да ги разделят завинаги.

Без име – бременна жена крачи сама през зловеща зимна буря. Целта и е Старата книжна фабрика. Чука, но отвътре я гледат без да отворят, докато припада в снега. След това я внасят на топло, помагат за раждането, но тя умира и изхвърлят тялото ѝ, а детето е оживяло … и пише разказа, че това е била майка му.

Една барселонска госпожица – Лайя е момиче, продавано от баща си, който е затънал в дългове, получавайки „наследство”. Детето на едно богаташко семейство умира, майката е неутешима и при едно посещение в дома им, тя вижда в Лайя изгубената си дъщеря. Така малката остава и утешава почернената родителка, а мъжът ѝ, който е по-безсърдечен, плаща на бащата за услугата. Това се случва, когато бащата на Лайя отива да направи фотосесия на мъртвото дете. През годините тя се научава да бъде чудесен имитатор и от малко информация успява да изгради образ на човек, който отново трябва да „възкръсне” сред близките си. Тук се появява доктор Сентис – преуспяващ на младини и разорен заради добротата си. Помагал е на една жена, чийто мъж не я задоволява сексуално, да си намира други мъже, като я предпазва от венерически болести – Уличницата с копринените чорапи. Но всичко се разчува, стига до мъжа ѝ, а тя избягва от дома си и е открита мъртва с писмо, в което за всичко обвинява доктора. Мъжът ѝ е влиятелен и забранява на всеки да го наеме. Докторът много страда и по изгубената си дъщеря. Един ден Лайя забременява от работата си като компаньонка. Баща ѝ – фотографът разбира и побеснява. Завежда я при една „вещица”, която осакатява момичето при аборта. Едва оживяла, Лайя отива да помага на стария доктор, който въпреки опитите на бившата му жена да ги раздели, умира накрая с нейното име на уста – единствения баща, който реално е имала и който е обичала.

Огнената роза – майстор на лабиринти Едмон де Луна посещава императора на Константинопол, като получава оферта да изгради лабиринт – тайна библиотека, която да съхрани столетия събирани знания при нападението и опустошението от османските султани. В замяна му предлага награда – капка от кръвта на последния дракон, тайната на безсмъртието. Строежът не е готов до нападението, Едмон трябва да бяга, но императорът му дава и още нещо – една от сълзите на Христос. Качва се на кораб със зли хора, които намират друг изоставен кораб с вино, пият и са отровени, но той оживява, тъй като не са му позволили да пие. Когато отваря капката с кръв на дракона, той започва да се превръща в ужасяващ звяр, но бързо го затваря и разбира, че това не е дар, а ключ към ада. Когато разбира това, Инквизиторът отива при акостиралия кораб, намира медальона и изпива кръвта, при което се превръща в ужасяващ дракон и започва да унищожава Барселона. Едмон решава, че той е виновен и трябва да се принесе в жертва, за да спре злото, което сам е донесъл. Драконът го изяжда, но заедно с него поглъща и сълзата, при което е унищожен. От крилата му се образува огнена роза, която обгръща града. А Семпере преводачът успява да избяга от затвора, в който е заточен и намира чертежите на сложния лабиринт, начертан от Едмон, но все още не се е родил този ум, който ще го разчете и реализира.

Принцът на Парнас – преди години в града пристига млад идалго – Сервантес, с грохнала кранта и жена с него – Франческа. Тя е намерена изоставена до трупа на майка си, която умира при раждането, от мошеници, които виждат красотата ѝ и решават да я отгледат, за да я продадат скъпо като порасне. Така и става, дават я на един богаташ, но Сервантес я вижда, обиква я, по-късно отива и я взима. Но богаташът преди това ѝ дава да пие вино, от което започва да линее и умира. Анселмо – богатият и мъж-художник на младини е завиждал на Леонардо и баща му, използвайки властта си на банкер, го задоволява откъм всичките му нужди. Сервантес пише разказ за любовта си и иска да го види отпечатан. Художникът иска да я рисува, за да улови дори малка част от красотата ѝ, за да стане велик за вечни времена, същото се отнася и за Сервантес, който иска да пише за нея. Но и двамата не успяват в целта си. Мигел успява с мъка да напише „един поет в ада”, предлага го на издатели, но текстът е отхвърлен и метнат в камината със съвет да напише нещо, което наистина ще увековечи името му – шедьовър. Праща го в дома на Франческа, където тя е нещастна със своя съпруг и там се разиграва сцената с отровното вино. Става известен чак накрая на живота си, 40 години по-късно с „Дон Кихот”, който му носи слава. Накрая умира. Разказът е следствие от исторически факти, славата, която идва на стари години – за разлика от тази на Лопе де Вега и други.

Коледна легенда – безскрупулен адвокат Ескруч натрупва баснословно състояние още като млад. Губи съпругата си и живее изолиран и озлобен към света, само с прислужницата си Кандела, за която се говори, че е вещица и през нощта обикаля да примамва хора и деца да играят шах, а при загуба – губят душата си, като я дават на Ескруч. Една нощ сляпата Кандела примамва жена, която води в кулата, но сякаш е оставена да спечели умишлено. Това може би била изгубената му отдавна съпруга, Кандела подпалва кулата и двете тела изгарят в пламъците. Той е събирал душите в стъклени шишенца, които малко преди да умре, изсипва през прозореца.

Алисия на разсъмване – при скъпар-бижутер работи едно бедно момче. Един ден влиза девойка с бижу, което струва 2000 дуро, но скъпарят предлага само 50. Тя отказва, а той нарежда на момчето да я проследи. Така стига до голяма стара къща, почти разрушена от бомбите на войната. Тя го вижда, приютява го, говорят си, но на сутринта той решава да открадне огърлицата. Обзет от разкаяние, се връща, за да я остави на мястото ѝ, но намира изстиналия труп на момичето.

Мъже в сиво – история за поръчкови серийни убийци, които са принудени по този начин да се препитават. Обикалят из страната с пари и описание в плик на следващата жертва. Учителят казва на младия наемник, че един ден ще се озове на мястото на жертвата, че сега е дошло неговото време и той сам слага край на живота си. Отделно има и други преследвания.

Безплътната жена – бездомник е приютен от жена в една сграда, а съседите му го обикват и обгрижват. Една сутрит жената – Лаура не идва, а вместо нея идват хора да рушат сградата. С нея дори любов е правил. Всички обитатели са убити от бомба, а сградата е повредена и трябва да бъде взривена.

Гауди в Манхатън – студент по архитектура се възхищава на някой си Гауди. Удава му се възможност да се запознаят и тръгват заедно, за да построи Гауди небостъргач. Когато отсядат в хотела в Ню Йорк, се появява клиентът – бледа жена, като призрак. Студентът-преводач е отпратен, а на другия ден разбира, че Гауди си е тръгнал. Години по-късно той умира, а приемникът му – студента решава, че все някога някой ще завърши делото му.

Апокалипсис за две минути – паднал ангел спира минувач на улицата и му казва, че светът ще свърши и трябва да отведе такива като него до 10-тия кръг на ада – специален за душите на хора, живели сякаш ще са на земята вечно. Изпълнява му три желания – накрая го целува и той се чувства истински щастлив, докато се изкачват към високия етаж на хотела му.