Самотници...
Самотници...
Като че днес, ние все повече се изолираме, самотните хора стават все повече... Причини много, някои съзнателно живеят самотно... Знам, колко вреди на човека самотата - на психиката му, преди всичко... Ала не знам, въпреки желанието ми, как бих могла да помогна... Не един познат, а нищо чудно и близки, да живеят в самота... Наш съсед - отдавна ни напусна завинаги, години живя самотен... Висок и слаб, лузър, неудачник... Срещах го почти всеки ден, често на път за магазина наблизо... Поздравявах го, евентуално му давах нещо от чантата с покупките, а той ми се усмихваше леко и толкова... Накрая милият, едва-едва вървеше и почти не разбирах какво иска да ми каже, сякаш говорът му загиваше... И физически, също... Но как веднага се явиха наследниците, за апартамента му... А приживе, не ги виждах да идват при него, къде са били тогава... Понякога, в моето родно място, ходя на гробища ... Уви, вече само там мога да говоря на най-близките си - родителите и братята ми ... Веднъж, тръгвайки си от там, забелязах отвън встрани, приседнал край оградата на есенната трева, мой познат ... Братът на приятелка от гимназията, с която от съвсем малки бяхме почти неразделни ... Често сме си играли у тях, познавах и родителите им - покойници отдавна ... Но, след абитурентския бал май само два пъти бяхме сме се виждали с нея, омъжена надалеч ... Брат й, малко по-голям, си го спомням като скромно момче и като гръм ми дойде новината, че е влязъл в затвора ... Заедно с негов приятел, когото пък помня - като побойник в училище ... Бях чула за инцидент, във вилата на виден държавник в нашия край, а те двамата с други още момчета, били осъдени ... Така за съжаление, братът на приятелката ми, прекарва доста години от младостта си зад решетките ... И подозирам, че е бил въвлечен в тази история от приятеля си, побойника ... Жалко - лежал е на тъмно, без вина виновен ... ( В малките населени места, хората се познават и всичко се знае) ... Когато братът на моята приятелка, слава Богу, вече излиза на свобода, какво да прави - без образование, без работа ... Отдавна вече са омъжени съученичките, съседките и познатите му момичета ... И за да се съхрани, освен вътрешната сила на човек с достойнство, какъвто е, единственото, което му помага е малката сума, останала от баща му - да си купи кон и каруца, за да изкарва своята прехрана ... Така съм го срещала, не рядко, по нашата улица, нали сме съседи ... А конят му сигурно е неговият домашен любимец ... Добре поне, че не е посегнал към алкохола, наркотиците ... Но сега тук - като го видях, нещо ме прободе ... Поговорихме малко, за сестра му, най-вече и тръгнах ... Оставих го там, самичък, край гробищата ... Имаше среща, най- вероятно, за кой ли път - със злата своя съдба ... ДораГеорг ...
© Дора Пежгорска All rights reserved.
