Обичам те, моя единствена любов!
Колко пъти трябва да ти се докажа?
Колко пъти трябва аз да го изкажа?
Трябва ли да викам и крещя, че обичам те сега?
Трябва ли да ти се моля, за да разбереш, че съм твоя?
Кое от това не разбра, че обичам те сега?
Не разбра ли, че когато си далеч от мен
сърцето ми затваряш ти във плен?
Обичам това, което си, без да се променяш ти.
Не искам различна любов, искам да чуеш нощем моя зов.
Искам в съня ми да дойдеш тогава, когато си най-готов.
Искам сърцето си да ми подариш, без никога да съжалиш.
Обичам те!
Не мога и не искам да се крия.
Любовта ми за теб е бекрайна.
Защото те обичам, готова съм да ти простя.
Защото те обичам, аз ще се смиля.
Защото ти сам ми показа лицето на радостта и тъгата -
смеха и самотата.
Показа ми как в зората се раждат слънцето и луната.
Обичам те, каквото и да сториш.
Обичам те, моя сияйна звезда.
Обичам те, мъничко мече. Обичам те, моя любов.
Нека те уверя, че когато се чувствам сама, ще е потърся в нощта.
Нека никога не забравиш как имал си ме и кога.
Ще ти даря цялата си светлина, за да осветя пътя, по който вървиш.
Да те даря с това, което ти можеш да издържиш.
Защото те обичам и теб ще пазя.
Така както и ти мен ще пазиш, нали?
ОБИЧАМ ТЕ!!!
Сърцето ми крещи при мене остани ЗАВИНАГИ!!!