Сбогуване
Нощта ще е дълга. Като дълъг път. Път без определена посока. Път без съществуващ край. Път със дупки... път - жива плет.
Има ли смисъл да търсиш? Като ранно утро с мирис на праскови и мъгла във завивките... Завивки тежък лед. Буря, пламъци и страст... и сутрин тежък лед...
Моят път ли е това? Къде си ти? Къде съм аз? А това между нас?
Зениците кълнат ли се във вярност? Или ръцете обещават? А устните обичат ли?
Кога ще бъдем същите? Като отражението ми в езеро. Вълни и хребети... И дълбоко дъно.
Там ли е?
Кошница с цветя. И стадо коне. Бягат в очите ми. Дишам и те викам. Викам те и дишам.
Часове-години. И мисли без посока. Трябва ли да бъдеш ти?
Страх ме е. Искам две ръце. Твоите ръце. Не пускай врабчетата от мен. Ще се върнат ли?
Ще се върна ли?
Лека сутрин - есен. И шум на падащи листа. Листа-сълзи. Листа-очи. Като кестени. Като сбогуване.
Глас задавен в гърлото. треска в пръстите. Пръсти-дъжд и листопад. И пръстен с цвят на огън.
Ще се затичам в градината със макове. И ще запея теб. Ще тръгна... стъпки-тесен кръг. Кръг от погледи. Мълчание. Целувай ме. Целувай ме и ме търси. С устни, с пръсти.
Целувай ме и замълчи. Знак-събуждане. И диви цветя.
Като ранно утро с мирис на праскови и завивки гъста мъгла.© Ралица Стоева All rights reserved.
