Jul 16, 2013, 7:58 PM

Сбъдната фантазия

  Prose » Erotic
3K 2 13

The work is not suitable for people under 18 years of age.

3 min reading
                         Продължение на разказа „Завинаги е днес”
                                                              Eliboto
               Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!

 

Събуди  се.  Дишаше  тежко,  накъсано,  възбудено.  Опитваше се  да  пробие  през  пелената на  съня.  Някакъв  звук    дразнеше замъгленото  ù  съзнание. Телефонът  звънеше.Протегна  се  уморено,  мъчеше  я  главоболие.  Стана  бавно  и  пренебрегвайки  досадния звън,  се  отправи  към  банята.  Остави  хладните  струи  да  я  галят  и  да  гасят  пламналата  ù  кожа.  Погледна  в  огледалото  и  видя  сенките,  изписани  под  очите  ù.  Навлече набързо хавлията  и  оставяйки  мокри  следи  с  босите  си  крака  се  върна  в  стаята.  Нещо  не  беше в  ред.  Сети  се.  Телефонът  беше  замлъкнал. Помисли  си  с  досада,  че  сигурно  някоя приятелка  ù  е  позвънила  да  се  срещнат  някъде  на  кафе.  Включи  радиото  и  я  блъсна внезапният  познат  рефрен   на  любимата  ù  песен  на  PINK  –  TRY.  За секунда  изтръпна, мина  ù  мисълта  за  предсказание.  Поклати  тъжно  глава  и  посегна  да  изключи  радиото  и в  този  момент  на  вратата  се  позвъни.  Помисли,  че  хазяйката  идва  за  наема,  беше обещала  да  го  плати  днес.Отвори  вратата,  успя  да  види  само  някакъв  силует,  който  бързо  се  приближи към  нея  и  една  корава  ръка,   която  я  изблъска  назад  в  коридора.  И  тогава  чу гласа  му:- Защо  ми  избяга,  красавице?  Мислеше,  че  можеш  да  се  скриеш  от  мен!?! – той  я сграбчи  и  я  разтърси  грубо. –  От  дни  те  наблюдавам.  Не  мога  да  спя,  не  мога да  се  храня,  искам те  ТУК  и  СЕГА! – гласът  му  я  подчиняваше. Сграбчи  хавлията и  с  едно  движение  я  смъкна.  От  мократа  ù  коса  се  поръсиха  ситни  капчици роса.  Той  беше  като  внезапен  смерч.  Хвана  я  със  силните  си  ръце  и  я  залепи  за студената  стена.  Притисна  я  плътно докато  разкопчаваше  панталона  си.  Беше толкова  възбуден,  че  направо  хлътна  в  нея.  Тя  усети  пареща  сладост  да  се разлива  по  тялото  ù.  Тръпнеше  цялата  и  ръцете  ù  сами  намираха  плъста  му.Той  беше  ненаситен,  хапеше  гърдите  ù,  смучеше  зърната  ù,  целуваше  я  с настървение  и  страст,  трудна  за  описване. Това,  което  се  случваше, не  беше ласка,  то  беше  война,  насилие,  диво,  страховито,  похотливо  задоволяване  на желания.  И  странното  е,   че  тя  го  искаше  именно  такова,  без почивка,  оргазъм след  оргазъм,  бърза  смяна  на  позите,  проникване,  навсякъде,  по  всякакъв  начин. Той  ù  се  случваше  сега,  в  този  момент,  дошъл  от  сънищата,  за  да  сбъдне фантазиите  ù. Той  беше  МАГИЯ!  Поглеждайки  в  очите  му  виждаше  ту  зелен  пламък,  ту  тъмна бездна.  Чезнеше  в  тях.  Той  беше  Господарят!  Караше  я  да пълзи  на  четири  крака,  пляскаше  я  по  задните  части,  проникваше последователно  отпред  и  отзад.  Повдигаше  я,  разтърсваше  я,  завърташе  я, дърпаше  косата  ù  назад  или  я  притискаше  плътно  към  себе  си. Мъжествеността  му  проникваше  до  края  на  гърлото  ù,  това  я  караше  да  се дави  и  слюнката  ù  потичаше,  а  той  я  събираше  с  език  от  гърдите  ù.   Искаше да  я  изпие  цялата.  И  докато  траеше  тази  акробатика,  той  ù  говореше:- Искам  те,  навсякъде,  бъди  моята  кучка,  Карла!А  тя,  стенейки  му  отговаряше:- Аз  съм!  Името  ми  е  Дарина!...Дарина  не  знаеше  колко  време  е  минало,  когато  накрая  двамата  се  отпуснаха уморено -  щастливи  от  преживяното,  знаеше  само,   че  това  си  беше  пожелала  и  то  ù  се  случи.  Сгуши  се  уморена  в  него,  белязана  с  устните  му  по  цялото  си  тяло…
                                                    Следва продължение...

  

Кратко  пояснение: Сулеймо отказа да пише продължение, затова трябваше  аз сама да го направя и тъй като летвата беше вдигната много високо в предните части се наложи да пиша хард еротика.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Сулакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...