Първа стъпка - посока

Обърквай се, когато търсиш изход от този лабиринт.
Така ще бъдем повече заедно, лутайки се в това " кои сме".
Бъди търпелив, когато се надбягвам с миражи и безпочвени страхове.
Именно толкова изгубена , аз ще се приютя при теб...
Намерила посока, компасът няма да ми посочи спирка...
Отдели се от познатото и се вгледай в този лудешки детски поглед.
Там има време за нашия свят...
Там има причина да си спомниш кой си...
Там я има силата да се гради върху неравни камъни....

                                          Втора стъпка - бариера

Съжалявай единствено за времето, когато заспивам...
за тази безразлична бариера, която разделя телата ни.
Махайки оковите на съмнението, ми остави отпечатък с очите си...
Искам да знам границите си.
Искам да знам, че ти си моят предел.
Внимателно ме огради с думи...
Позволи си да ме нараниш...
Искам да обичам лъжите ти за моята свобода!

                                           Трета стъпка - сила

Ревнувай ме, когато сме двама.
Дърпай ме за крилата ми да остана...
Не ми давай лукса да бъда безразлична.
Обуздай ме и ме обладай, когато се отдавам...
Изтръгни покорството ми...
Успокоявай ме с лъжи...
Идеалът често е мехлем...


                                       Четвърта стъпка - разстояние

Свалих вече кожата си... и тя понякога е разстояние...
Ръцете ми са лутащи покани...
В очите посоките са поредният кръстопът на душата...
Не отпускай прегръдката си с целувка... Удължи я с нея.
Кожата ти е единствената завивка за тялото ми и само с нея - вечността е на един дъх разстояние...


                                               Пета стъпка - огън

Подземното ми небе гори и те обича...
Обгорените краища на душата ми правят експлозията в сърцето...
Отнемаш ми дъха с мълчанието и го зачестяваш с допира...
Отсъствието ти е мъглата сред гористата ми самота...
И аз горя... тлееща в жарта от чакане...


                                       Шеста стъпка - интимност

Завършвам пясъчната кула мислено...
Разрушаваш я с видно самодоволство.
Детето в мен изпоцапа цялото платно на твоята зрялост...
С усмивка изпочупи високомерната ти решителност и ти навира в ръцете желанията си.
То иска да се изцапате с необмисленост и напук на опита да се отдадете на някоя безволева грешка...
Плюя върху умението си да те оправдавам.
Нямам свободна ръка, за да нося куфара ти от грешки...
Наглото и безотговорно дете в теб няма да заслужи мястото си до мен.
Отричам правото ти на повтаряне...
Женската ми сила се възбужда само от твоята зрялост...
Интимност има , когато между нужда и гордост няма разлика... твоя - до всеки мой предел и способност да съм чужда във всеки наш момент...