Nov 8, 2009, 2:17 PM

Стъкло

  Prose » Others
843 0 1
1 min reading

Стоя пред огледалото. Не помня колко време изтече и дали изобщо е съществувало някога. Чувствам се толкова уморена а началото дори не е идвало. Мислите ми отлитат нейде или по скоро аз се отдалечавам от ума си. Механично протягам ръка към зеленясалото замъглено стъкло с безразлично изражение. Мъртвешки бели пръсти, плъзгащи се по студена гладка повърхност, покрита с прах. Без звук... Никога не го е имало... Съществуват само два образа, разделени със стъклена преграда. Две отделни същества. Един оригинал и едно копие. Или може би две половини, откъснати една от друга. Една душа, разкъсана на две. Неизвестността е необятна. Остави я да те обгърне и ще намериш смисъла, който търсиш в просторното нищо. Още няколко минути съзерцание. Или пък часове. Мисли, бушуващи като океан в твърде малко пространство... Чии образ е истинският. Аз ли съм отражението или това, което виждам да ми се усмихва зловещо, е моето копие... Дали не съм същата аз, гледаща се отстрани в това място на забравата. Моментът на истината е близо. Един чист, премерен удар. Юмрукът се забива с все сила в центъра на огледалото. Ето... звукът се появява... Стъклената завеса се срива бавно и от двете ù страни не остава нищо. По земята се търкалят парчета строшени образи... След секунди парчетата се разпадат на прах. Или пък след цяла вечност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© няма All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...