“Може би нещастието на нашия днешен свят е...

            в това... че върховната мъдрост се предлага

               на дребно по всички улички, че във всяка

               държавна църква, заедно с вярата във властта,

               кесията и националната суетност, бива 

проповядвана и вяра в... Исус...”

                                       Херман Хесе

Суета

     “Суета сует и всяческая суета.”

 Нещастието на днешния ни свят е в размиването на краищата.

Знаем “ляво” и “дясно”, но забравихме моралните стойности.

Неспособни сме да се възторгваме, неспособни сме да скърбим. Модерен свят на модерни хора. Технически свят на технократи. Технократско изкуство, технически любови, утилитарни ценности, реалистична вяра, никаква романтика... “Да не мислиш за секундите е висота...”

     Интересът на съвремието е в ужаса, пък бил той романизиран или филмиран. Интересът ни е в криминалето, пък било то и психологическо. В това има голяма доза “реклама” и комерсиалност. Голямата ни страст - “розовият роман” , пък бил той и не винаги с “happy end”-ов край.

     “Нашата висота”...

 Беше усмивка – стана лъскав “shop”. Беше “земя като една човешка длан” , а стана “парица-царица”.

 Бяхме безгрешни – сега откриваме с водосвети, черкуваме се за Рождество, разделихме си поповете и енориашите на “ляво-десни”, демократи и комунисти.

     Липсата на национална определеност някога, сега ни доведе до национална анархичност и даже липса на националност...

 Технократизмът май ще ни доведе по-бързо до  Европа (обединена), защото бързо се променихме и комерсиализирахме.

     Противоречивата ни държавност , “сателизмът” ни, сега се превърнаха в “кокалоборство” и политиканстване за изборност.

     Масата “работещи”, натискани и преди, и сега, митингуваше за промяната, сетне стана аполитична, обезвери се... и остана да храни отново всички пари-имащи; всички правоимащи; всички новособственици; всички “професионални политици”; всички професионално-властвуващи; всички министерско-общински чиновници...

     “Блажени нищите... защото тяхно е царството небесно!”

                         *

     Да бъде ден! Зора лъчеструйна! Ще дойде утро бяло, светло. Зноен ден.

     И сито, свято лято.

 Миром – труд. Благост наша! Висши духом! Възторжени и силни люде. Без тъма, без свян. И ново, силно време...

12.03.93