May 28, 2011, 9:49 PM

Свръхестествено: Новото начало (2) 

  Prose » Fantasy and fiction
982 0 3
16 мин reading

Погрешна жертва

 

Англия, 1758 г.

 

Навън нощта почти беше настъпила. Духаше вятър, който развяваше клоните на дърветата в мрачната гора. Точно в тази гора, до едно от дърветата стоеше един мъж. Той беше стар, но изглеждаше много по-могъщ, от мъжете около него. Те изглеждаха като негови слуги. Един от тях пристъпи напред и каза:

- Молак, донесохме това, което искаше.

Очевидно старият мъж се казваше Молак. Той се обърна към човека, който го беше заговорил.

- Колко пъти да ви казвам да ме наричате "господарю".

Молак изгледа мъжа.

- На теб това не ти е за първи път.

- Много се извинявам, Господарю.

До краката на провинилият се, имаше кошче.

- Ако жертвата не ми хареса, ще загубиш главата си. - каза Молак.

Той го каза сякаш не беше нищо. Но това всъщност не беше лъжа. Молак беше свикнал да отнема животи без да се замисля особено за това. Той се приближи до кошчето и погледна в него. Вътре имаше бебе! Молак се усмихна.

- Ще свърши работа.

Молак се приближи до една книга. Тя се наричаше Гримоар - свещената книга на демоните. Очевидно щеше да призовава нещо. Но какво? Молак започна да казва заклинание на латински. Черни облаци закриха небето. Вятърът се усили. Появи се черен дим, който обгърна бебешкото кошче. Когато Молак приключи със заклинанието, черният дим изчезна. Бебето изчезна, заедно с него. Молак се усмихна.

- Добре, умилостивихме го.

 

Лоурънс, 2011 г.

 

Алек беше в някаква  пирамида и се чудеше какво прави там. Дали не беше отвличане от демон? Изведнъж той чу глас зад себе си.

- О, Алек...

Алек се обърна рязко. Видя красиво, русо момиче, облечено като египетска танцьорка. Алек си отдъхна.

- О, това си ти. Радвам се, че отново се виждаме. Много ми липсваше...

- А аз не ти ли липсвах? - обади се друга танцьорка - брюнетка.

Алек се усмихна.

- Разбира се, че ми липсваше... И то много. Е, по-добре от двойна доза няма накъде.

В този момент се чу и друг глас.

- Не бъди толкова сигурен, фараоне.

Алек се обърна, по посока на гласа и видя още една танцьорка.

- О, това е раят.

- Алек, събуди се!

Изведнъж танцьорките изчезнаха. Алек отвори очи и разбра, че всъщност е сънувал. Дейна беше до него.

- Защо винаги разваляш всичко хубаво в живота ми?

- Защото това ми е мисията в живота. Просто съм й много отдадена. Това е.

- Ако не отворя очи, значи не съм буден.

- Алек!

- Стига де...

- Имаме работа. Ставай!

- Каква работа? Какво пак е станало? Нима света не може да съществува без мен за още поне пет минути ?

Дейна беше свикнала със самолюбивото поведение на брат си, затова не си направи труда да отговори на въпроса му. Тя седна на леглото, усмихна се леко и попита:

- Какво беше този път? Китайки или индийки?

Алек се подсмихна, спомняйки си за съня си.

- Египтянки.

Алек стана от леглото.

- Казваш, че имаме работа. Значи трябва да отидем при Бен?

- Да

- Супер! Тъкмо ще му разкажа за съня си.

- Да, той сигурно изгаря от нетърпение да чуе поредната ти глупост.

- Някой май е спал на криво, отново.

- Аз поне успях да се наспя, защото си легнах рано и сега не аз съм спала само три часа.

- Три часа?

Алек погледна часовника си.

- Защо си ме събудила в полунощ?

- Казах ти, имаме работа.

- Която не може да чака до сутринта?

- Мхм.

- Невероятно!

През това време, Бен също не си губеше времето в Станфорд. Беше организирал купон и много се забавляваше. На вратата се позвъня. Бен отвори и видя Алек и Дейна от другата страна.

- Какво правите тук в  пет сутринта?

Алек погледна, невярващо през рамото на Бен.

- А ти какво правиш тук в пет сутринта? Парти... Правиш парти?

- Ядосан си, че правя парти?

- Не! Ядосан съм, че не си ме извикал.

- О, не! Сега нарани чувствата му - каза Дейна, иронично.

- Ти какво си мислиш? Че постоянно седя, заровен в учебниците по медицина? - попита Бен.

Алек погледна в страни и промърмори:

- Не знаеш колко си близо...

- Добре момчета, искате ли да обсъдим случая?- попита Дейна, надявайки се да прекрати малкото скарване между братята си.

- Какъв случай?- попита Бен.

- А ти защо си мислиш, че дойдохме, все пак не ни извика за партито. - каза Алек.

 

Бен въведе Дейна и Алек в стаята си, без да прекратява партито.

- Значи, казвате, че някой отвлича бебета? - попита Бен.

- Да - отвърна Дейна

- От кога това е наша работа?

- От както татко каза, че се е борил с нещо подобно и преди - каза Алек

- И не го е победил?

Бен знаеше, че ако баща му се захване с нещо обикновено го довършва до край, затова се учуди, че е оставил нещо да му се измъкне.

- Да, явно е бил силен демон

Алек, както обикновено правеше, се опиа да защити баща си.

- Добре, какво знаем? - попита Бен

- Казва се Молак - отговори Дейна

- Като от митологията?

- Не точно там се казва, че е принасял жертви на свой собствен Бог, нали знеш, че няма как да е така.

- Казваш, че жертвите са за друг демон?

- По-висш демон

Алек реши, че е крайно време да се намеси в разговора.

- Но нямаме идея кой е, пък и не това е най-важното сега.

- Може и да си прав, но за да убием Молак, трябва да знаем. Ако има подкрепата на друг демон, трябва да знаем кой е - каза Бен.

- Не е задължително. Имаме заклинание.

Дейна подаде малко листче на Бен. Заклинанието беше на латински.

- Добре, да приемем, че можем да оставим по-висшия демон за по-късно.

- Да, а сега е време за частта, наречена "разследване" - каза Алек

- Какво ще е този път? Полицаи, социални? - попита Бен.

- Не, любимото ми - Федерални агенти - каза Алек с усмивка.

Дейна се подсмихна.

- Добре, кого ще разпитваме? - попита Бен

- Бащата на последното отвлечено бебе.

- Аз ще правя проучването - каза Дейна.

 

След като Бен отпрати всички гости, започнаха приготовленията за лова. Бен се обличаше в стаята си. Изглежда не беше особено щастлив. Алек седеше на леглото и го наблюдаваше.

-Защо винаги аз съм федералния агент? - попита Бен ядосано

-Защото аз винаги съм пожарникаря.

Бен оправи вратовръзката и с въздишка каза:

- Готов съм!

- Ооо, все едно отиваш на първия си учебен ден

- Млъкни, Алек!

Бен излезе от стаята си.

- Дейна, тръгвам.

- Успех!

Бен излезе, а Алек отиде при Дейна.

- Какво искаш?

- Не ти ли трябва помощ?

- Ти само ще пречиш. Защо не си намериш друга работа?

- Е, тиквичке, щом настояваш...

Алек си взе якето и се отправи към вратата.

- Мисля да се представя на момичетата тук...Или поне на тези, които сега са на двора.

- Прави каквото искаш, просто ме остави на мира.

 

Бен беше при господин Милър, бащата на последното похитено бебе.

- Трябва ли да повторя всичко отначало? Вече казах всичко на полицията.

- Знам, че ви е много трудно господин Милър, но такава е процедурата.

- Е, добре. Беше към три часа през нощта. С жена ми бяхме заспали, когато изведнъж чухме нещо да се счупва в стаята на Джеймс, той се разплака и жена ми отиде да провери какво става. Чух я да крещи и когато отидох при нея видях, че Джеймс го няма, а прозореца беше разбит.

- Жена ви... Оженили сте се повторно, нали?

- Да, но Силия никога не би навредила на Джеймс.

- Не, не, не ви попитах, защото се съмнявам в нея. Просто исках да знам дали мога да се свържа с първата ви жена?

- С Меган? В момента е в Барселона. Опитах се да се свържа с нея, но без успех. Може вие да я откриете.

- Ще опитаме. Благодаря ви за отделеното време, господин Милър. Довиждане!

- Довиждане!

Бен напусна дома на Милър. Когато излезе навън и се качи в колата си, той звънна на Дейна.

- Здрасти Бен! Как мина?

- Прилича на обикновено отвличане. Оженил се е за втори път, знаеше ли това?

- Да. Всъщност, точно се сдобих с телефона на първата му жена.

- Браво на теб, но едва ли ще ти вдигне.

- Ами аз имам и имейла ù.

- И как се добра до него?

- Имам си своите начини.

- Добре, виж какво можеш да направиш, за да се свържеш с нея. И не говори дълго, ако използваш телефона в общежитието

- Защо?

- До Барселона ще излезе доста скъпичко.

- Какви ги дрънкаш? Тя не е в Барселона.

- Но мъжът й... Бившият ù мъж каза, че е там.

- Ами, очевидно не е много наясно.

- Имаш ли адрес?

- Не, но ми дай 15 минути и ще имам.

- Имаш ги.

 

Петнайсет минути по-късно Бен все още беше в колата си, слушайки Carolina Liar.  Телефонът му звънна и се наложи да спре музиката.

- Казвай!

- Ти си федерален, когото съм изпратила аз - Рейчъл Греъм, защото в момента си в тази област. Разбра ли?

- Ясно

Дейна затвори телефона и реши, че е време да си тръгва. Навън вече беше тъмно, не че това беше пречка за нея. Ако някой беше свикнал с мрачните улици, то това бяха членовете на семейство Уолкър.

Междувременно Алек не си губеше времето. Той излезе от стаята на едно доста привлекателно момиче.

- Ето го телефонния ми номер. Ще ми се обадиш, нали?

- Разбира се - каза Алек с усмивка, която подсказваше точно обратното.

Момичето се прибра и затвори вратата. Алек изхвърли листчето с телефона ù в едно кошче за боклук.

- Скъпа, такова сладко парче торта се опитва само веднъж

Когато Алек отиде в стаята на Бен, там нямаше никого. Алек светна лампата и когато случайно погледна надолу видя, че до вратата има сяра.

През това време Бен беше в апартамента на Меган, бившата жена на господин Милър, но там нямаше никого. Разбира се, това беше отлична възможност за Бен да претърси апартамента и той естествено се възползва. След продължително търсене реши да се откаже.

- Добре, как е възможно между жертвите да няма никаква връзка? Може би този Молак няма никакъв план. Може би просто е демон психопат и убива навред, без значение кой.

Внезапно Бен чу глас зад себе си.

- Много си близо, но не е точно така, както си мислиш.

Бен се обърна рязко и видя господин Милър.

- Господин Милър, какво правите тук?

Изведнъж Бен забеляза, че очите на Милър на черни.

- Какво... Ти си демон?

- Не просто демон.

- Молак.

Господин Милър, или по точно тялото на господин Милър, в което беше се настанил Молак, изръкопляска.

- Бинго!

- Това ли правиш? Настаняваш се в телата на родителите и симулираш отвличане?

- Не, това е изключение. Исках да достигна до теб.

- Е, поласкан съм. Какво искаш?

- Не е ли очевидно? Аз съм демон, ти си рицар в блестящи доспехи, въпреки, че са китайско производство.

Бен погледна Молак неразбиращо.

- Искам те мъртъв! Но ще те запазя за основно ястие. За предястието съм избрал нещо по-малко, по-нежно.

- Друго бебе?

- Ако искаш да наричаш сестра си така...

Когато Бен чу това всичките му чувства се объркаха. Оказа се, че баща му е бил прав да се бои за Дейна. Веднъж се беше случвало да я отвлекат. Но тогава бяха малки и можеха да разчитат на баща си. Тогава Хънтър я спаси, но кой щеше да я спаси сега? Бен така и не забрави това, защото това беше първият път, в който той наистина се уплаши и сега отново беше уплашен, беше ужасен. Но колкото беше ужасен, толкова беше и бесен. Бесен на Молак, на себе си, дори на Дейна.

- Какво си ù направил, нещастник такъв?

- О, най-сетне успях да те вбеся. Радвам се, но този тон не ми харесва. Би трябвало да се научиш на уважение.

- Къде е тя?

Бен тръгна към Молак изваждайки ножа си. Той напълно забрави за заклинанието, което беше в него.  Молак замахна с ръка и запрати Бен в стената. Бен се удари доста силно, преди да падне на пода, успя да разбие и един шкаф.

- Изчакай реда си - каза Молак с усмивка на лице.

След това Молак изчезна от стаята и се телепортира при Дейна. Тя беше в една барака, в безсъзнание, а до нея стоеше друг демон.

- Много добре. Вече си свободен - каза Молак

- Да, сър!

Демонът се изпари, а Молак погледна злобно Дейна. Той взе чаша вода и ù я плисна в лицето. Дейна се свести.

- Какво... Къде съм? Кой си ти?

- Мисля, че вече знаеш.

- Молак?

- О, някой удари джакпота.

Дейна се опита да помръдне, но беше здраво завързана. Когато погледна ръката си видя, че в нея е забита игла с тръбичка. Дейна проследи тръбичката с поглед. Тя водеше до казанче, пълнещо се с кръв, нейната кръв.

- Какво правиш? - попита Дейна

- Знаеш ли как се опита да ме убие баща ти? По този начин. Всъщност той дори не подозираше, че има заклинание, което може да използва.

Дейна реши да не издава факта, че тя и братята ù знаят за заклинанието.

- Но сега, сладката му дъщеричка ще преживее същото, но, за разлика от него, аз ще довърша работата.

- Дори да ме убиеш, братята ми ще те открият и ще те довършат.

- А, да, братята ти... Единият, въргалящ се с колежанки и другият, който лежи в безсъзнание в апартамента на Меган Милър. Тези братя ли ще ме довършат?

Дейна вече не можеше да фокусира ясно предметите. Замайваше се все повече.

През това време Бен започна да се свестява в апартамента на Меган.

- Какво... О, не! Дейна!

Бен се огледа, осъзна, че Молак го няма. Той изкара телефона от джоба си и набра номера на Алек.

- Къде си, по дяволите? - беше първото, което Алек каза.

- Слушай, имаме сериозен проблем. Молак... Молак хвана Дейна

- Какво?!

- Не знам как е разбрал, че го следим. Оказа се, че е в тялото на господин Милър. Когато дойдох в апартамента на Меган той се появи, сервира ме, че е хванал Дейна, а после ме запрати в стената със скапаната си сила!

- По-дяволите! Ти добре ли си?

- Да, но трябва да намерим Дейна.

- В стаята ти имаше сяра, използвах проследяващ ритуал преди около 15 минути, знам къде е бил демона, но исках първо да се свържа с теб, ако знаех, че държи Дейна не бих те чакал.

- Къде?

- Знаеш ли къде се намира стария склад на улица "Мидълтън"?

- Да, знам го. Наблизо съм. Тръгвам натам.

- Внимавай!

Бен затвори телефона и излезе, тичешком, от апартамента. Не спря да тича нито за секунда, никога не беше бягал толкова бързо, дори когато някой го преследваше, Но все пак сега го преследваше най-големият му кошмар - да загуби някой от семейството си. Вярвам, че всеки може да си представи какво е чувството.

Междувременно Дейна почти беше изгубила съзнание.

- Дейна, да не би да ме оставяш?

- Все някога, отново ще се срещнем... в Ада.

- Тук няма да споря. Във всеки случай ти ще пристигнеш първа там.

- На твое място не бих бил толкова сигурен - каза Бен.

Молак се обърна, но беше прекалено изненадан и не можа да реагира, преди Бен да започне да чете заклинанието. Когато Бен приключи, Молак избухна в пламъци. Това вече беше неговият край. Когато Молак изгоря напълно, Бен изтича до Дейна, развърза я и я изнесе на ръце от склада, Алек беше пристигнал с колата.

- Тя добре ли е? - провикна се Алек

- Ще се оправи, но трябва да побързаме - каза Бен

Бен качи Дейна в колата и Алек отпраши с бясна скорост.

 

Навън валеше. Отново духаше вятър, развяващ клоните на дърветата, отнасящ листата им надалеч. Бен наблюдаваше дъжда от прозореца на болничната стая, в която се намираше Дейна.

- Не ме интересуват оправданията ви Алек. Беше ваша отговорност - Хънтър тъкмо приключваше с конското към момчетата, задето са позволили подобно нещо да се случи.

- Знаех си, че така ще стане. Знам какво да направя - каза Хънтър.

- Какво означава това? - попита Алек

В този момент Дейна се събуди.

- Какво стана?

- Няма нищо. Ще се оправиш - каза Бен

- Беше загубила доста кръв, но ти преляхме. Всичко ще е наред - каза, със загриженост, съпругата на Хънтър.

- Май този път се издъних.

- Така е - обади се Хънтър.

- Може да се случи на всеки - каза Алек.

Той знаеше, че се е случвало и на баща му, но предпочете да не го казва.

- Е, няма да се случи отново на Дейна - каза Хънтър.

- Да, разбира се. Вече ще внимавам повече.

- Не, не. Вече аз ще внимавам.

- Какво искаш да кажеш?

Дейна не разбираше накъде бие баща ù.

- Отиваш в колеж.

- Какво?

- Знаеш, че имаш такава възможност. Завърши с отличие, но реши да не ходиш, заради лова. За щастие още не е късно. Уредих нещата, трябваше да се запишеш преди месец, но ще те приемат и сега.

- Шегуваш се, нали?

- В момента не ми е до шеги.

- Не можеш да го направиш. Не можеш да решаваш вместо мен.

- Очевидно не знаеш кое е добро за теб.

- Излизам навън - каза Алек и напусна стаята.

- Татко, това е неин избор - намеси се Бен.

- Дадох ù право на избор и тя се провали.

- Но...

- Дейна, не те попитах дали искаш, просто те осведомих!

Хънтър излезе от стаята.

- Дейна... - започна майка ù.

- Просто ме оставете сама.

- Но...

- Добре. - каза Бен и изведе майка си навън.

Дейна остана сама в стаята. Знаеше, че без значение дали иска ще отиде в колеж. Нямаше какво да се направи. Тя се сви в леглото и заплака.

 

© Радостина Михайлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всъщност, първия път излъгах - дочетох го... Въпреки че не е моят жанр, едно трябва да се признае - диалозите според мен са доста добри, има динамика в тях, което не е проста работа. Дерзай
  • Да, прав си. Сега редактирах частта. Много ти благодаря за съвета
  • В първата част думата "мъж" се повтаря 7 пъти, за 2 изречения думата "книга" е употребена 3 път. Тези неща ще откажат всеки разумен човек да чете по-надолу или поне мен със сигурност. Тексът се нуждае от редакция.
Random works
: ??:??