Сълзите на розата
Първа глава
Продължение
Така бавно, денят се изтърколи. Слънцето скри лика си зад големия хълм. Обагри небето в кървавочервено . Въздухът захладня, а тъмнината запълзя над боровете. Песента на птичките заглъхна. Гората притихна. Чуваше се само протяжното виене на самотен вълк в гората. Дойде часът на нощните създания, които се събуждаха от сън.
Калина потръпна от хладния въздух, който безпощадно се промъкваше през дрехите ѝ. Алекс я прегърна със силните си ръце. Топлината се разля по тялото ѝ, а страните ѝ поруменяха. Той се наведе над нея. Горещият му дъх опари бузата ѝ. Целуна я продължително, след което промълви:
- Време е да се прибираме или рискуваме да останем тук до сутринта.
- Звучи добре- прошепна Калина и се усмихна дяволито.
След това отново потръпна при спомена за предстоящата нощ. Не искаше да се прибира, не ѝ се оставаше сама в тихата стая. Смътен страх скова сърцето ѝ. Спомни си отново онзи сън и жената в бяло.
- Добре ли си?- попита Алекс.
- О, да. Хай ...