1 min reading
Сава Хашъмов беше от ония личности, които притежават вътрешен усет и вроден интелект. Животът за него представляваше един огромен маскарад, с много фойерверки. В тази зала, той се чувстваше кандидат на голямата награда, "Сър професьор." Това беше върхът. Най-сетне! Всички ръкопляскаха. Чуваше се: "Честито, професоре!"
Идеше му тук, пред всички, да тропне едно нашенско, но официалният тон на тържеството, не му позволяваше.
В къщи се прибра в особено еуфорично настроение. Свали набързо костюма, пъхна халата и с чувство на победител, седна на канапето. Очите му зашариха по рафтовете на старинната библиотека, в стил "Людвиг ХIV." Да, вторият в дясно! Не, не може да бъде! Кой ли, кой ли?-заканваше се гласно той.
От този момент, с всеки изминал ден, книгите от рафтовете му по неизвестна причина, започнаха да изчезват. Настъпи промяна във вътрешното равновесие на Сава Хашъмов. Мислите за незнаен похитител, не даваха мира на душата му. Някакъв тайнствен силует, в черен плащ и превръзка на ляво ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up