Чуха се няколко бързи стъпки, които пробягаха разстоянието от стаята с подправките до стаята с олтара...и! Хлоп! С гръм и трясък се отвори старата букова врата! Вътре, в стаята, беше много тъмно и само една малка газова лампичка пръскаше слаба жълта светлина Миришеше на сяра, явно току-що бе привършил някой ритуал. По стените имаше закачени полици и на всяка полица лъсваше дебела книга, пълна я с проклятия, я със заклинания или с нещо подобно. Имаше пентаграми - всички размери. Едни големи и тежки червени завеси покриваха от долу до горе прозорците, като не допускаха никакъв лъч светлина. В средата на стаята, до един не голям олтар с много орнаменти седеше стар мъж - слаб, съсухрен с дълга пожълтяла брада. Имаше дълбок син поглед, който смразяваше всеки, осмелили се да погледне в този студен и строг поглед. Този мъж бе един от най-вещите магове на черна магия! Казваше се Блекмеус и беше на 45 години, макар да изглеждаше на два пъти по толкова, но занаятът му, ако може да се нарече така ...