По калдaръмния и прашния път,
в малко, незнайно селце,
уморена старица вървеше,
прегъната от болка - на две!
Облечена в скъсани дрехи,
обута - със тъмен галош,
с напукани, но със силните пръсти държеше
приятеля верен - своя бастун!
Вървеше и нищо не виждаше
от сълзите, течащи по загрубялото вече лице,
но в очите ѝ нещо пламтеше,
очакваше тя - свойто дете!
Не бе го виждала от дълги години,
заминал бе на гурбет,
да търси богатство, семейство -
да живее, както той казваше: "Лесно, добре"!
Вървеше и сърцето ѝ силно туптеше
от радостта и от таен копнеж,
че момчето свое ще гушне,
както някога, когато беше малко дете!
Но падна старицата бледа,
развълнувана от Божия дар,
че в края на своята зима
ще получи жадуван пожар!
Обърната с очите нагоре,
загледана в ясното, синьо небе,
желанието нейно се сбъдна,
но късно бе - отиде си,
не можа да целуне своето дете!
Пристигнал с нова модерна кола,
от нея той бързо изскочи,
приклекнал, някак сломен,
взел и двете нейни ръце,
притисна ги силно до болка,
осъзнал, че всичко, което е искал -
топлина, дом и уют -
е било единствено тук!