Телефон все ни свързва, телефон ни дели...

Къде ми изчезна визитника, така и не рaзбрах. Прерових навсякъде и нищо. Трябваше ми телефона на Георги Колев, за да го питам нещо във връзка със сайта. Обаждам се на Мая за помощ.
- Майче, дай ми номера на админа.
- За какво ти е, ще го сваляш ли?
На мен толкова ми трябва, стига ми и един жокер. И вместо да го питам по моя въпрос, набирам номера и с най-нежния си глас, откъде го изкопах:
- Ало, Георги Колев?!
- Да!
- Здравейте, аз съм ваша почитателка. Гледах ви по новините на btv. Толкова ми харесахте, че веднага се обадих в телевизията да ви искам телефона. Добре, че навсякъде имам връзки, та го намерих. Много искам да се запозная с вас на живо...
И така половин час. Можех да говоря, без да спирам, поне два часа, но бях на работа и...
- Жоре, позна ли ме?
Той се засмя.
- Разбрах аз, че е постановка, но...
- Добре, ще ти помогна. Кой е най-шашав от нашия сайт?
- Лажова, ти ли си?!
Сега ме е яд. Защо не попитах: „Коя е най-чаровната и най-сладката?" Да, ама ако беше споменал нечие друго име, щях да го закъсам здраво. Ще започна вече да се държа по-сериозно и чаровно - като една истинска дама. Ще видите вие.
Това беше точно преди Нова година. На 31 декември и 01 януари, освен приготовленията за празника, ме заболяха ръцете и от писане на съобщения. Трябваше да стана пианистка. Така бързо прелитат пръстите ми по клавишите.
Оставих за малко телефона и наблегнах на питиетата. В 23.00 - шампанско за Русия и Путин, в полунощ - за България, после - за Васил на екс и пак за здраве...
След полунощ най-напред се поздравихме с Мая и Креми. Пожелания, еуфория... Следва Романтик. Прегръдки и целувки по телефона. Говоря му аз половин час и разбирам, че мрежата ме е изхвърлила и аз съм си говорела сама, не че ми е за първи път. Ей, тая Мая с връзки навсякъде, голяма късметлийка, за нея няма изхвърляне от мрежа. С нея говорихме без проблеми. Но нищо, аз пак ще му се обадя на Ицо. Звъня на Веси да я поздравя, пак няма мрежа. Майка ме ръга в ребрата:
- Айде да чуем вуйчо ти в Украина!
- Ма ти луда ли си, то до село не можем на свекърчо да звъннем, не че съм пробвала де, ти па чак Украина. Ще му се обадим на седми януари, когато празнуват Рождество Христово, по-спокойно ще е.
Мъжът ми като ме види с телефон в ръка:
- Остави го тоя телефон за малко поне, празник е.
Но нищо, в живота всичко се връща. На първи от сутринта неговият започна да звъни. Използвам намалението и пак пиша съобщения. Той пак:
- Айде спри с тея sms-и!.
Послушах го. Какво ще пиша, започнах да звъня. С една приятелка ми отиде цял час. Айде и с Георги Колев половин час. Да го поздравя и нали трябваше да го питам нещо. Пак ще му звънна, защото много малко си поговорихме. Само да не му досадя и да ми удари червена слушалка, че каквато съм чувствителна...
Намаляха обажданията на моя и аз веднага спрях. Седна да гледа Арсенал. Викам, сега е момента да доразкажа на Ицо, каквото говорих половин час на слушалката. Добре, че ги нямаше децата, иначе не пропускам мач на арсеналци. Еле па като играеше Йън Райт.
- Маме, айде почва мача!
Нали се правя на готина майка:
- Идвам! - сядам при тях и се „кефя", а отвътре ме яде, ама няма как.
Като спря да играе, викам си, ще им кажа, че без него не ми е интересен футбола. Той пък започна да води телевизионно шоу. Айде пак.
- Мамо, Йън Райт.
По едно време си виках, тоя Райт роднина да ни беше, нямаше толкова често да го гледам.
Докато мъжа ми гледа мача, се чух с Романтик. Разказа ми как са изкарали, на кой какъв късмет му се е паднал от баницата.
- Пътуване в чужбина - ми казва Ицо.
- А на мен - любов. Може би означава любовник след толкова години брак, а на мен ми се пътуваше, честно да си призная. Ицо, ако пътуваш, искаш ли аз да ти нося куфарите, да не се претоварваш? Аз много те уважавам.
- Ти искаш 2 в 1, любовник с пътуване зад граница. Айде идвай с мен!
- Наистина ми се иска да премина всякакви граници. Ама Ицо, то с теб не се брои за изневяра, ти си от наш'те. Изневярата е, когато е с нещо чуждо.
Само да не ме забрави като тръгне да пътува по света. О, няма, аз ще му се обаждам честичко. Няма отърване от мен.
Намерих и визитката на инж. Евгения Маринчева.
- Инж. Маринчева?
- Да.
- Нека уточним, тази Маринчева, дето е много сладка, възпитана и талантлива ли е?
- Хм...
- Значи сте вие, щом не казахте - не! Браво, печелите поздрави от Лажова на живо. Честита Нова година... и още половин час.
А сега извода от Новогодишната еуфория е, че тази година ще ми е Незабравима, Романтична, Весела и Изречена, т.е. каквото кажем - ще става, нещо като речено-сторено, иначе ръцете на буквата Ф. Откровена, заради Жоро И КРАСИВА като всички вас!!!