May 7, 2010, 12:28 PM

Тези дни

1.5K 0 8

ТЕЗИ ДНИ

 

Търсих тези дни, безкрайно дългите и обещани. Онези, в които слънцето изкривява сенките. Дните, в които смъртта е прелестната непозната, а утрините се раждат с мириса на лавандула. Търсих ги в очите, сълзящи без съжаление, в детските шепи и изтичащия между тях устрем.

Чаках тези дни в капана на сънищата си, омотани в стъклените въжета на собствената ми нерешителност. Търпеливо ги рисувах по платното на живота, изподрано от угризения и извинения. И така покрай другото отгледах безсънните нощи с лудостта на другата си половина.

Времето се умори от безкрайните ми опити. Остави ме сам на последната спирка. Да чакам сутрешната молитва на поредната изхабена религия.

Във вените ми още тече отровата на специалните дни, тези, в които да си различен не е плагиатство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти не си сам .Ние сме с теб, тези които те четем.Поздрав.
  • претрупването с метафори малко прилича на накитите на стара циганка,обсипана с гривни, гердани, пендари, и бръчки, чак страшна.
    идеята е страхотна - "тези дни, в които да си различен не е плагиатство", безвъзвратната им загуба и отчаяната носталгия по тях.
    но за да я схвана тази идея, трябваше да чета и препрочитам няколко пъти! думите ти нещо не влизат леко! а принципът е много прост:
    едно хайку - една идея в една метафора. импресията трябва да е лека,лека, но като я прочетеш, да оставя само въздишка след себе си и да си разбрал всичко
  • Кратко, изразително и съдържателно! Хареса ми!
  • Харесват ми образите, които си използвал.
    Но не съм почитател на този вид проза.

    Без да се засягаш, но какво значи: "стъклените въжета на собствената ми нерешителност"?
    Имам чувството, че си наблъскал всички тези метафори и образи просто за да завучи произведението ти по-поетично, но това не е поезия, а проза. За поезията си има цял раздел, доста по-посещаван и коментиран от този.

    Извинявай, ако те обиждам. Не ми се сърди. Знам, че сигурно си вложил скрит смисъл в думите си, а аз просто съм прекалено тъп, за да го видя. Така че - игнорирай ме.
  • поздрав и от мен

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...