Бях насаме с мислите си. Оглеждах стаята, библиотеката и прилежно подредените в нея книги; картичките от изминали рождени дни също бяха там, както, и снимките, събрали толкова много спомени и болка...
Чувствата в душата ми се надпреварваха кое по - напред да ме залее и кое на свой ред да ме погуби. Толкова много чувства. Толкова много спомени. Още повече погазени и захвърлени в нищото мечти, забравени...
Знаех, че ще бъда кратка днес. Нямах повече в себе си (изоставих се някъде по пътя на връщане) ...
Всичко, което имах и всичко, което беше останало от мен се побираше в един куфар - дрехите; четката за зъби; бурканът с хубавите неща случили се тази година; "Сини очи, дълбоки очи"; тефтерът, който е винаги под ръка (да записвам всяка една мисъл); чувствата, мечтите, надеждите, копнежите ми и... Ти
Но какво говоря? Можех да кажа само "Ти", защото всички висши сили са свидетел на онова, което си ти за мен...
Зарових лице в дланите си (обожавах да сядам между краката ти, да галя кожата ти ...