Тополите
Вървяха двама хора, едно момче и едно момиче и се вслушваха в галещият косите им вятър. Вървяха двама хора между тополите през пролетта и се любуваха на падащите пухчета които милваха нежно лицата им. Вървяха двама не хора, а влюбени потънали в любов и завладени от любов, все неща така непонятни за света, за живота, за човека, все неща без които не може. Единият от тях се опита да каже нещо, но бе възпрян от другия, от красотата на човека който вървеше редом с него. Пухчетата продължаваха да падат и да се потапят в студената вода на Дунава, а двамата хора седнаха да си починат облегнати на едно дърво. Потънали в дълбока целувка двамата влюбени – единият момче, а другият момиче мечтаеха за живота, за света, за хората и най-вече за тях. Нито един не промълви, беше ги страх че ще разрушат хармонията която ги бе обгърнала. Мъчно им бе че ще трябва да се разделят скоро, но им бе и щастливо че са заедно и че могат да се порадват на този миг. Вечно им се искаше да продължи момента ал ...