Apr 26, 2008, 11:00 AM

Трудно е, докато си намериш майстора

  Prose » Humorous
1.7K 0 18
4 min reading
 

Понеже все се правя на главна, веднъж един колега ми събра очичките в точка.
За всичко имам готов отговор, веща съм, едва ли не по всички въпроси. А за секса да не говорим. Там съм нещо като професионалистка, да не повярваш. Изправяла съм колеги и колежки на нокти. Колежка да ми каже, че изглеждам добре и като си премрежа погледа, и като си пусна ръчичките в действие...
Веднъж така една колежка ми казва колко съм сладка и ще ме намачка, аз й отговарям:
- И аз те харесвам.
Седим двете и си пием кафето, тя ми се усмихва, а аз си пъхам ръката под полата й и продължавам бавно нагоре, като не спирам да я гледам право в очите. Усмивката й се стопява, гледа ме вече въпросително... Е тая, ако не се мръдне, вече не знам какво ще правя, но тя не издържа и се дръпна. Олекна ми и на мен. Повече така няма да правя, си казах, но...

Трябва да сваля едни документи в мазето и моля моя бодигард, колегата от охраната да ми помогне.

-  В мазето, с теб, разбира се! И ще се позабавим, нали!?                                                 

- Моля, нещо не те разбрах?

- Какво има да разбираш, ще те намачкам едно хубаво.

- Само да ме пипнеш с пръст, такъв слух ще пусна за теб, че бедна ти е фантазията, разбра ли ме правилно?!

- Шегувам се.

- Аз, не!!!

Оставихме кашона и се качваме по стълбите.

- Петко, сега ще мина по етажите и ще кажа на колежките, че сме били два часа в мазето с теб. Ще им кажа колко хубаво целуваш, какви вълшебни пръсти имаш, колко си неуморен. И ще стане наплив при теб от мацки.

- Моля те, недей! Свалям една колежка и ще ми развалиш работата.

- Добре, от мен да мине.

- Мале, аз ще предупредя всички колеги с теб да си нямат работа.

- Браво, умно момче!
С едни колеги, дето всеки ден ме карат до няколко банки и до обед съм с тях, като свършим по-бързо работа, си пием кафенцето в Банкя на въздух. Станахме си приятелчета и ни беше готино по-дълго да сме заедно. И уж единият си имаше любовница, ама какво от това, май точно той си падна по мене. А аз спокойна, че си има гадже, точно с него се закачам, та пушек се вдига.
- Ти имаш ли си любовник?
- Е как бе!
- Като си толкова отворена, ако ти предложат тройка, ще се навиеш ли?
- Пита ли искане!!! - отворена, та разчепена. Тройки, четворки, па права да не си мачкаме дрехите, абе всичките лафове, дето ги знам са в действие и...
Един ден приключихме работа доста по-рано и момчетата обикновено ми правеха изненади и ме водеха на готини места на кафе, обаче този път... Колегата казва на шофьора:
- Карай, знаеш къде.
- Къде ще ходим?
- Сега ще видиш. Имаме квартира и отиваме там. Нали си навитак на тройка?
- Ха сега де! Шегуваш ли се?
- Не! Слизай!

- Ти нещо се опитваш да ме юркаш, а?! Каква тройка ще правим?! Вие ще лупате карти, а аз ще ви готвя. Нещо от тоя сорт ли?! Айде няма нужда да се държите с мен като със собствена съпруга!

- Абе ти ела, пък ще видиш! Нали си много отворена!

- Точно така! Считай се за предупреден, после да няма...ама аз такова...
Спират те в една уличка, излизаме от колата. Двамата застават от двете ми страни с късите пушки, нали са въоръжена охрана и... Ами сега?! За части от секундата ми минаха какви ли не варианти какво и как, обаче се хиля, може да си помислиш, че даже се кефя. Да става каквото ще, няма да му мисля, каквото  - такова. То го мислиш едно, а излиза съвсем друго. Карай да е весело, ще танцуваме. Вървим няколко минути, дето ми се видяха цяла вечност и момчетата свиват в един двор, аз по тях.
- Какво ще пиеш, капучино или нещо по-така? Погледни какво готино заведение намерихме специално за теб. Изненадахме ли те, а?!

- Ах, гадове такива!!!

- Искаш ли след работа да дойдем да пием по една ракийка?
- Ще дойда само, ако ме черпите!
- Готово, за теб сме готови и на групов секс.

- Така ли?!

- Така, така! Каквото повикало, нали си знаеш?
Смях се, ама започнах да се съобразявам къде и какво да говоря. За кратко, както се досещате.
Разказвам всичко това на мъжа ми, на чаша ракийка в същото заведение и той ми казва:

- Абе ти ще си намериш майстора някой ден!

- Аз вече го намерих, скъпи. Сега вече сме двама, вчера си купих Mr. Proper. Не забеляза ли колко е чисто у дома?!

- Защото идват празници.

- Не, защото съм добра домакиня, слънце. Обаче щом се заяждаш с мен, повече няма да те извеждам никъде.

- Ха, да ме извежда, аз да не съм куче.

- Абе аз все пак ще купя каишка и намордник, та като те извеждам на кръчма да не ми разваляш хубавото настроение.

- Абе ние като се прибереме ти ще видиш...

- Ще ме биеш ли или... Ей това ти харесвам, че поне не ме биеш пред хората. Айде и ти си майстор, наздраве! Давай да си допиваме и да се прибираме и да ме биеш, биеш... Сменила съм чаршафите.

- Ти си луда за връзване.

- Браво! Връзване, това е идейно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Лажова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно защо ли си допаднахме?!
  • Наистина си луда. Историите ти са истински небивалици. Истински. Небивалици.
    И аз съм луда, но по съвсем друг начин. Определено твоят е по- атрактивен и добрнамерен.
  • Ето това и аз казвам на мъжа ми: Трябва повечко мъже да ми се порадват! А той ми отговаря: Да си станала тогава професионалистка!
    Добре де, защо тогава не ме пуска сега да се захвана с най0древната професия?! Не, не искам да ставам политик. Ами не ме пуска, защото е егоист! Това е...съдба.
  • Ни най-малко не се шегувам! Да, тебе наистина трябва да те канонизират за светица - заради разказчетата ти!
    Но съвсем не искам наистина да си светица! Бих искал мъжете да могат да ти се наслаждават не само като на авторка, но и като на жена!
  • Ангар, шегуваш ли се нещо с мен, а?! По твойте думи мен скоро ще ме канонизират за светица, а войската много ще загуби от това...ха, ха, ха.

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...