Трябваше да ти кажа толкова много неща....

Трябва да ти кажа толкова неща... Толкова дълго мислих  как да го направя. Няма начин да разбереш  всичко, което ще напиша, ако не го прочетеш! Така или иначе, не зная дали това ще се случи. Толкова много мисли по теб се блъскат в мен - една цяла различна вселена в деня ми... Понякога е красиво от обич, а понякога много боли! Ти знаеш, животът ми никога не е бил лек, натрупала съм опит с болката - нали вървим ръка за ръка! Не мисля да се оплаквам... или да оплаквам съдбата си! Иска ми  се само да напиша това, което е вътре в мен, да зная, че не е било прекалено късно да ти го кажа... Трудно е да намеря подходящите думи. Ако сега ти напиша, че те обичам, няма да е по-различно от "обичам те", казано преди няколко години.. Може би трябва да ти напиша как точно те обичам и ще се опитам да го направя.

Понякога те обичам като дете... сгушена в обятията ти, в онзи миг, когато знам, че няма по-сигурно място на света от твоята прегръдка!

Понякога те обичам като дъждовен облак - с очи, бездънни от сълзи по теб и по това, че може би прекалено късно те срещнах в живота си. И, както облакът напоява напролет земята, за да се разлисти, така и аз понякога те обичам плачейки... за всички неизживени мигове с теб, но пречистена от тези сълзи отново имам надеждата за  това, че те има в живота ми.

Понякога те обичам  като цвете - извило  главица към галещите лъчи на слънцето, жадно за живот и красота! Събрало в себе си цялата гениалност  и неповторимост на природата! Цвете съм в ръцете ти и знам, че ти никога не би ме откъснал с егоизъм и самонадеяност!

Понякога те обичам като животинче - малко, диво, ненаучено. Тогава към теб ме води животинският инстинкт, първичният избор, жаждата за сливане и имам чувството, че само ти единствен би ме укротил, би ме накарал да тръгна във вярната посока и би бил до мен - във всичко!

Понякога те обичам като просякиня - в тези моменти ми идва да умра... да ме няма, да не виждам и да не зная нищо за теб! Тогава съм една такава - черногледа и разплакана, подтиснала в себе си всичките свои желания, само за да ти угоди, макар и ти да не осъзнаваш това!

Понякога те обичам като звезда - някъде далеч от теб, недостижима, и само твоят поглед ме открива в  нощното небе; загледан в мен, ти дори не можеш да ме видиш ясно, но ме усещаш и знаеш, че съществувам, че трептя за теб, че очаквам погледа ти, за да заблестя още по-ярко от преди...

Понякога те обичам като кръвта - разливам се в мислите ти, по вените ти тичам и достигам  до сърцето ти... и с пулса ти прошепвам колко много те обичам!

Понякога те обичам като песен - онази, твоята, любимата, която слушахме двамата и която в повечето случаи слушаме поотделно... Но всеки един акорд чувстваме едновременно... хармония от звуци, бих казала на мисли и чувства в едно!

Но най -много те обичам като Жена - преоткрила себе си  в очите ти, намерила пристан в едно ъгълче на сърцето ти, притворила очи в очакване на мигове с теб, загубила много битки, но разбрала, че обичта към теб е единственото спасение на душата и...

Така те обичам, пъстроцветно, малко тъжно, често много весело, заслушана в гласа ти,  различна за теб... или може би до болка позната, замечтана или отчаяна, търсеща и можеща, даваща, желаеща... просто като Жена. Защото моето име е Любов! Отдадена на теб, аз знам, че съм най-щастлива на света!

Много неща исках да ти кажа, а се получи може би не това, което исках... Може би силата на моите думи ще е в това, когато се случи да съм с теб, да имам смелостта да изрека всичко това на глас... сгушена там, до сърцето ти!