Твоят тъжен поет
Здравей! Аз съм твоята Лили! Мъничка, предадена, объркана, ограбена. И уплашена, и влюбена. Познаваш ме добре, нали? Всеки ден се оглеждаш в наивните ми очи. Всеки ден докосваш ледените ми ръце. Всеки ден виждаш усмивката на лицето ми.
Аз съм твоят тъжен поет, когото все нямаш време да четеш. Чуваш само гласа ми, който понякога мълчи.
Искам да ти разкажа една история. Моята история. Няма да те връщам назад в годините. Няма да се връщам далече в миналото, то остана зад мен. Срещнах те. Огледах се в очите ти и се влюбих. Изгубих се. Изгубих себе си и сърцето си... и все още се търся. Познах те. Сякаш винаги съм била с теб. Една голяма част от това, което си, прилича досущ на мен. И потънах. И полетях. И ме издигна в небесата, и ме прати на дъното. И те обичам. И те търся. И още любовта не ми минава. Потънах. И не мога да изплувам на брега. Избягах от реалността, която бях създала. Избягах от света с предпазните стени, който бях изградила. Избягах и се втурнах към пропастта. Към трудностите, към ръба, към стръмния път, водещ до теб. И те достигнах. Докоснах те. Усетих устните ти. Почувствах ръцете ти. Ранява ме и ме прави щастлива. Разплаква ме и ме кара да се усмихвам. Причиняваше ми болка и ме изпълваше с радост. И не съжалявам. Раздадох се. Разпилях се и още се търся. Но стигнах до теб, опознах те, почувствах те, макар и с цената на моето сърце.
Познаваш ме добре, нали? Измамена, излъгана, обичаща, истинска. И грешна, и глупава, и пряма. Борбена, силна, смела. И наранена, и изгубена, и влюбена до смърт.
Аз съм твоята Лили! Мъничка, усмихната, тъжна, объркана. И недоверчива, и наивна, и несигурна. Макар че все още не зная защо пиша всичко това. Пак няма да намериш време да го прочетеш. Отново няма да имаш желание за нищо, щом за миг не можеш да спреш до мен и да ме прегърнеш.
© Лилия All rights reserved.
Оцених с 6. 
