Feb 8, 2013, 2:30 PM

Тя (продължение)

  Prose » Erotic
2.3K 0 8

The work is not suitable for people under 18 years of age.

1 min reading

Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете , които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тялото ù се извиваше, малките ù гърди се очертаваха под блузата. Вървеше към колата и чувстваше всяко движение на тялото си. Знаеше, че той я гледа. Не виждаше очите му, но знаеше, че той не отмества поглед от нея. Знаеше, че в момента той несъзнателно прехапва долната си устна. Знаеше и за топлината, която изпълваше слабините му, със всяка изминала крачка, с която го приближаваше.

В момента, в който отвори вратата и седна на седалката до него, той я сграбчи.

Не каза нито дума. Нито тя. Той зарови едната си ръка под косата ù, пръстите му се стегнаха, привлече лицето ù, започна да я целува, засмука устните ù, разтвори ги с езика си, захапа ги,  другата му ръка се плъзна под палтото, малко над дупето ù, притисна я към себе си. Тя се изви , повдигна едното си бедро върху него, усети се да пулсира отдолу, почувства как набъбва, как се изпълва с кръв и се разтваря... като цвете, усети влагата, която намокри гащичките ù, желаеше го... ужасно го желаеше в себе си.

Докосна издатината на панталона му, отначало леко, погали го, после го стисна през плата. Той се задъха, отблъсна я от себе си, започна да я целува по врата, ръката му се провря под дрехите ù, повдигна блузата ù, смъкна презрамките на сутиена и без да го разкопчава, захапа зърното ù. Тя простена, усети пръстите му през  тънкия черен клин, с който беше облечена, стисна я цялата отдолу в шепата си. Той се отдели за миг от нея, погледна я - задъхана, косата ù беше разбъркана, устните ù полуразтворени, облегната назад на седалката, наведе се, мина с език през пламналите и устни, сложи ръце на колана на клина ù, тя повдигна леко дупето си и той го смъкна с едно движение. 
Светът отесня. 

/следва/

///DarkLess///

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами, на мен това ми е първи опит в тази насока, и да, има неясноти... Още не знам дали ще продължа в проза, по- лесно ми е да изразявам себе си и това, което чувствам в кратка форма... По принцип,когато пиша нещо не го мисля много, излиза наведнъж, излива се...беше трудно тук на моменти, усещах се, че се повтарям на места, а никога не съм мислила че имам беден речник...и така.Прозата е различна и не всеки може да я пише, което важи май за всички жанрове... Благодаря за критиката, радвам се, че си тук !
  • Ами тогава първо й свали гащите пък тогава я накарай да се подмокри. По хигиенично е. По тази логика ако някой страда от стомашно разстройство, ще трябва да опишем оцветяването на гащите му в цветовете на летни детски диарии. Егати литературата, егати естетиката! Иначе ми харесва, макар и да са неясни отношенията на героите. Имат ли чувства или само за едното "чукане". Нали съм от старата школа, за мен това е важно.
  • Ми не е ... Но си е важен фактор...мокрото...
  • Стига с тези мокри гащи. Това ли е най-важното в еротиката. Ох жени, жени!
  • Дани !

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...