Улично куче!
1 min reading
Улично куче. Мършаво, проскубано, мръсно… носи кокал в устата си. Захапало здраво единствената си собственост, която дори не е негова, а я открадна от помияра в съседната улица, върви напред. Единият му крак е счупен, предполагам. Куца. Пак някой го е сритал, задето си търси храна и върви след минувачите. Поне знам, че дори да иска да ме захапе, няма да може. Ще избягам.
Пълнолуние е. Тази нощ няма да се спи. Ще се ровя из интернет до зори. С разни хора ще се залъгваме, че сме добри и ще се правим, че си вярваме. Браво на хората! Как може да са толкова глупави?
Обичам да ходя във вилата. Особено по пълнолуние. Чува се воят на вълците от гората под къщата. А от терасата звездите се виждат прекрасно. Там няма интернет, телефонът ми няма обхват… Идеално е! На това му се казва почивка. Откъснат от сивотата на ежедневието. По-хубаво от това здраве му кажи.
До вкъщи остана една пресечка. Песът върви след мен, но и да иска, няма да ме стигне. Не може да ме захапе, яд да го е! Няма улично осветление, май отново има авария и няма кой да се погрижи. Не че се оплаквам. Така виждам небето по-добре. Обичам да го гледам. И луната… особено когато е пълна. Прелест. Спирам на ъгъла до къщата да я погледам. Не мога да отделя очите си от нея. Ще постоя малко и тогава ще се прибера.
Уличното куче ме настигна. Късно е да бягам. Пусна кокала си и ме захапа…
© Стефка Георгиева All rights reserved.
