Послепис: "Една случайна среща може да се окаже най-неслучайното нещо на света"

Не помня друг път да съм обръщала така местата.

Но мисля, че е добро начало.

Представям си как ме четеш и повярвай ми, когато казвам, че чувам написаното от мен с твоя глас..

С паузите и въздишките ти. С трепета в гласа ти.

Ако думите ми бяха поглед... щяха да са твоя. Топъл, дълбок и безраен.

Потъвам...

Душата и сърцето ми те познаха.

Сякаш винаги са те познавали, но винаги са се разминавали.

Висшите сили са ми свидетели, че може би ще поискам от теб да изтриеш и забравиш тези редове, които като въздишки лежат на устните ми.

Владееш хаоса ми и мен.

Заглушаваш всичко наоколо и ме караш да виждам, и чувам само теб.

Споделености ...

Денят ми е безпорядък, но си с мен, а това е повече от достатъчно.

Усмихваш се по детски.

Близости ...

Влюбености ...

Обещай, че ще изтриеш или забравиш редовете (или ме излъжи, че ще го направиш).

И междувременно прочети "Като децата" на Калбуров.

Там се казва всичко...

https://www.youtube.com/watch?v=XfDQuw0icew&ab_channel=RedGreyMatter