В големия магазин

Влязох в големия магазин. И зяпнах – сергии, стоки, хора…

Много хора. Тълпят се някъде, оглеждат, избират. А някои направо грабват първото попаднало им. И високо, уверено и внушително разправят – абе, какво да му търсиш и мислиш? Фирмата е позната, само качествени неща пуска на пазара, вярваме на чорбаджията й, защо да се губи време? Грабвай и плащай. После ще видиш какво си взел…

Обаче, аз съм скептичен реалист. Учен, та преучен от живота. Добре знам търговските трикове. И не вярвам на човек, чиято цел е да спечели. От мен…

Пък и не съм чак толкова будала като оня, дето се възмущавал от измамите. „Гледам – вика ми един – надпис „Жени“… Втурвам се с отворени обятия, пък то кенеф било…“

Аз си знам – от млад си знам. Когато обичах да водя предварително момичетата на кино. Дето се вика – око да пипне, ръка да види в тъмното…

А после как ме мамиха… И в училище, и в къщи, и по приятелски сбирки, и момичетата… Ох, тия жени! Дето си имат сложна класация на любовта дори. Първа любов, втора любов /трета няма, винаги е втора!/, голяма любов, вечна любов, семейна любов…

Та по тия причини не се юрвам към сергиите, нито обръщам внимание на звучно обещаващите търгаши. Просто гледам и мисля…

А стоките много… Но мога да платя само за една… И нея я няма…

Не, бе – има много. Като че ли всичко. Обаче, нужната ми я няма.

Виждам предлаганото – ненужно, излишно, некачествено, нелепо… Плюс откровени боклуци, които и на битака няма да предложат. Но тук ги пробутват на потребителите като единствени и неповторими…

А, както казах – няма избор. Щото стока много, нужната липсва…

Отказвам се и си тръгвам. Спират ме двама на входа.

„Защо не купуваш?“

Няма как да мина. Затворили са вратата с раменете си. Че ми и сочат надпис на стената: „Купуването е задължително!“

Обяснявам им. Те ме гледат строго.

„Длъжен си да купиш! Избирай и купувай!“

Опитвам се да се аргументирам човешки. Което е далеч от разбиранията им.

Не желая стока, която е избрана от някого и ми се натрапва като мой избор.

„Как така няма избор? Има! Я що стока е…“

Пак обяснявам. Право само на един избор имам. Защо да го давам за ерзац някакъв? Защо не изкарат истински, необходими на хората стоки? А се опитват да приберат мнението ми срещу нещо като нищо на света?

„Абе, избирай! Длъжен си! Иначе утре няма да имаш право да недоволстваш от магазина ни!“

Е, как да доволствам? Хем да плащам, хем нищо нужно да не получа, хем да ги хваля?! Защо?

Не ме пускат. Длъжен и – толкова!

Ядосан ги отбутвам и излизам. Повече тук няма да стъпя. Хем няма нищо за избор, хем ми налагат да избирам…

А днес са избори. И тръгвам към избирателната секция. Където отпред са сложени куп плакати на кандидатите. До един некадърни, невежи, ненужни…

Но трябва да се избира…

Задължение…

Иначе, викат, нямаш право да коментираш, обсъждаш и осъждаш. Нищо, че си данъкоплатец. Виж, Мето циганина, дето я кара на социален паразитизъм, има това право. Щото е гласувал. При това само срещу 20 лева и тройка кебапчета. Съвестен професионален електорат. Умеещ да избира…

А аз съм разглезен от теориите и мисленето гражданин и данъкоплатец. При това – със социални претенции…

Аман от мен!

Опасно за четене - https://genekinfoblog.wordpress.com/2019/10/25/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd-%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%8a%d0%ba/