Великанското джудже
(Кое ли е то?)
Притъмня и Великанското джудже, което за краткост ще наричаме само ВДЖ, затътрузи уморените си от велики дела крака към обителта си, която в изтерзаната си от кахъри душа наричаше бърлога. Също като един самотен вълк е, единак, мечок, кашалот, кит, рак-пустинник… В главата му бъкаха всякакви сравнения и ни едно не можеше да задоволи най-описателно широтата и самотата на душата му. Гаче се е пръснала из Вселената, простена ВДЖ, ама тъй, че само вече споменатата изтерзана душа да го чуе. Да го чуе и да си затрае, да не го срами пред народа.
ВДЖ тръшна външната врата и се пльосна в креслото. Оф, въздъхна най-после той и отправи морен поглед към барчето. Сега, ако съм обикновен човек и на плещите ми да не лежи товара на цял един народ, па макар български, нефелен и оглозган отвсякъде, та ако не ми бяха на плещите, да взема и да почина малко. Ама как, как…пак тихомълком проквича душата на ВДЖ и се понамести по-удобно. Все пак, сбърчи чело той, и аз съм човек! Вярно, не какъв да е, велик съм, хората падат ничком на земята щом ги озаря с усмивка (ако имам сили за това), после вдигна ръка да ги благословя, да обещая това-онова, да ги нахокам бащински, да ги похваля, ако трябва и са от моята кохорта… Така си мислеше ВДЖ, па взе та пусна телевизора. Щяха да дават Бербатов. Ей го, рита Бербата, като че аз не мога, пак продължи мисловната си дейност ВДЖ, мога и ако ритам всеки ден, като нищо ще го мина. Ще ме трансферират, бой ще водят за мен, Пеле ще засенча, а сам Бербо ще ми пере платненките! Така си е, оттече се мисълта на ВДЖ по тая тема и се втече в по-минали дни, когато търчеше с намазана филия с мас подир топката. Търчеше, ръфаше и не подозираше, че някога няма да търчи след парцалива топка, а ще носи цял народ на раменете си, като истински юнак ще пори с гърдите си през родните поля, а след него пътища ще останат. Па това, че като футболист на самолет ще се вози, хич не му беше на ум. Ама на, съдба, имало глава да пати, както би рекла баба му от село. Инак проста жена, ама сега въздигната като славна баба на ВДЖ. Както и целият род беше провъзгласен за славен, че нямаше как да се пръкне той, ако тия преди него нямаха достатъчно слава.
Погледа малко мач, мислено се поскара на леваците на стадиона, щото беше сам като куче и нямаше с кого да сподели, и си отвори бутилка Каберне. Ще взема да му цапна една чаша, реши ВДЖ, зер, и аз имам нужда от почивка, от разпускане… ех, ако не бях сам? Ако не бях, ама съм сам… проплака скришом великата му душа и отново се отплесна в неконтролирани спомени. Ей го, рече си на ум ВДЖ, ужким от кохортата все верни другари, а какви ги вършат. Не може така, в бърлогата ми да влизат, от виното ми да пият, суджука ми да нагъват, да им мажа филия с мас, сол и пипер, а те да ме дебнат и подслушват. Егати народа! Егати чудото… С мене ще се мерят, при тая мисъл ВДЖ се поизпъчи, носът му прие отново вирната поза, а погледът му стана суров, какво ти, направо свиреп! Мен да предадат, мен, който съм равен (при тая мисъл се почеса зад стриганата глава, демек, дали е баш така), та който съм равен на бога, те да ме ебават? Мене? Че кой съм аз, кои са тия плазмодии под мен? Народ били, айде моля ви се! Народ! ВДЖ се ококорчи, надигна се на една страна в креслото и се изпърдя. Замириса! Уф, сбърчи нос той, но констатира, че и пръднята му някак си величава, миризмата докарана на хубаво, звукът патетичен. Нищо не ми е като на другите! Нищо! А те, моля ви се, ме обиждат! И те ще ми кажат кой ще кара влака, кой е командира и въобще кой може нещо на мен да ми каже?
Ай сиктир, рече си на ум ВДЖ, пръдна още един път още по-величествено, гаврътна още една чаша вино и заспа на креслото. Така и не видя как Бербо вкара гол. Е, не чак толкоз майсторски, колкото би го направило ВДЖ, но срещу Барселона.
(Б.А. Възможно е Бербо никога да не е вкарвал гол на този отбор, от мач не разбирам)
Латинка Минкова
© Латинка Минкова All rights reserved.