Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.

(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)

                                                                       Част 4

 

-                     Ама аз това не разбирам също! Защо зародишът да се води чуждо тяло? Той нали е собственият плод на мама. Все пак не е вчерашната по-голяма почерпка на тате… Бебе си е! Нали?!

-                     Да! Бебе е на майката – клати утвърдително глава Флаерка.

-                     Да! Даже и на таткото! – усмихвам и се аз – И на всичкото отгоре ще бъде продължител на рода им?

-                     Така е! Но само ако ще продължи рода като чист генетичен код. Защото в случаите, когато ДНК е прекомерно увредена… Да речем както при синдрома на Даун… Тогава продължението на рода може и да не толкова успешно. Ти би ли си вземал за съпруга жена да речем като мен? Въпреки че, ако съм честна, ДЦП е с много широк диапазон на вероятност като увреждания… И в много от случаите не се касае за конкретна аномалия в ДНК, а по-скоро в церебрала…  

-                     Еее… церебрала, меребралааа! Това си беше въпрос тип удар под кръста сегааа… – усмихвам ѝ се любезно аз – Първо, защото почти нищо не разбрах от казаното… И второоо… Ти постави себе си в полето на мой евентуален избор за съпруга, което никак не беше красиво…

-                     Така е! Никак не е красиво, нали…? Особено ако видиш един прекрасен като душа и характер човек с някаква си уродлива външност… Изключвам себе си в момента като участник в разговора… Но да! Удар под кръста е това! Но не от мен. А от страна на Природата. Защото един такъв плод с увредено ДНК може да мутира в много по-лоша посока.

-                     Може ли?

-                     Да! И точно там според мен е и полезността на спонтанния аборт. В някой от тези случаи. Защото химиите, които хората напоследък поглъщат, водят до израждания, не подлежащи на овладявания. И то въпреки съвременните модерни условия…  Иии… Този един плод… Илиии… такова едно дете, ако се бе родило преди време… В една по-провинциална и нетехническа среда… – спря на средата на изречението Флаерка и погледна настрани.

-                     Да! В недотам техническа среда. Ако бе в някоя болница в република Того или Мозамбик… Би погинал! Това ли ми казваш? – вмъквам се деликатно в увисналата неприятна тишина аз.

-                     Точно така! Но пък там, нали се сещаш, как помятането би дало възможност на майчиния организъм за друг шанс. Защото именно това е заложено като програма в природната полза от преждевременното раждане. Или в това плодът, ако е със засегнато ДНК, да се роди нежизненоспособен.

-                     Аха! Програма от ползи за друг шанс. За следващо бебеправене.

-                     Така е! И това никак не е случайно…

-                     Я да чуя!

-                     Понеже има други още по-неприятни случаи.

-                     Още по ли?

-                     Да! Особено когато катапултиращият окситоцинен механизъм по ред причини не се задейства.

-                     И какво става тогава?

-                     Плодът умира в утробата. А тогава Мама може да умре от интоксикация на кръвта. Така че увреден ли е по някакъв начин зародишът, може на обикновените хора и да им звучи жестоко… Но не той – плодът е най-важният. Така както към момента зародишът се издига в култ. От уж супер хуманитарните съображения на съвременната западна медицина.

-                     И кое е по или най-важното?

-                     Според мен по-важното в случая е да се спазят природните закони. А не да се опитваме да ги омаловажаваме, следвайки някакви неясни измислени критерии. В повечето случаи или икономически или политико-популистки. От сорта вижте ние, как се грижим за бъдещото поколения. Правим всичко, което ни хрумне само и само да го докараме от към бройка на новородени. Пък дали те ще са читави или недъгави –  ще го мислим след изборната кампания… 

-                     Ама това, което казваш сега, като твоя философия ли е? Иии… там да не би докато писа дисертацията сама да си го измисли? Или е защотооо, ей така си се разсърдила нещо на твоите колеги докторите? Или пък на онези Персоните, заради които ти си в това състояние… И то не е сигурно ами - може би?!

-                     За какво да им се сърдя пък на колегите?

-                     Да речем за това, че не те приемат отведнъж в гилдията?

-                     Нее…! Изобщо не става дума за някакъв мой професионален протест. Ако ме мислиш за злобарка психически натоварена от недъга си - не си познал! Много, много отдавна това съм го преживяла. И гледам твърде философски на случилото се с мен. А нещото за което в момента ти говоря си е отдавана научно установен природен превант!

-                     Превант?

-                     Да Превант! Идва от превантивност.

-                     Аааа… Преждевременни действия – разбрах!

-                     Да! Мама Природа взема предварителни мерки за да съхрани генетичната чистота. Особено пък при толкова дългогодишно еволюирал геном като човешкия. Но то това си е така и при всички установени като генетични линии организми. Без значение дали е човешки, или на някое друго животно.

-                     Ясно. Ама аз до колкото знам те в наши дни на недоносените бебета им осигуряват всякакви там грижи. И то доста по-специални. Гледал съм по телевизията, че имат някакви пластмасови аквариумчета с много електроники, тръбички и приспособления.

-                     Така де! Има техники колкото искаш - да! Но въпреки това неонатологичната статистиката показва че 80% от недоносените бебета са винаги с трайни или необратими пожизнени увреждания. Без значение недоносчето в колко скъп ковьоз е лежало. Което разбира се до някъде обезсмисля цялата тази борба и игра на сляпо с правилата на Природата.

-                     Е то от какви увреждания страдат недоносчетата? Те не са ли само недоносени. А после да са си нормални хора?

-                     Не – не са! В повечето случаи са с ДЦП и купищата му там синдроми и патологии - Рет, Уест, Хидроенцефалия, Лесинцефалия, Микроенцефалия. Да не ги изброявам сега.

-                     И защо така става?

-                     Защото това са природни закони. А Природата е много по-силна, мощна и дори велика. И никой от нас не може да я съди или упреква. А още по-смешното е, как някой даже си въобразяват, че могат да я коригират.

-                     Ами що пък не? Не може ли чрез корекции да се намалят процента на проблемите при бебетата.

-                     Не е толкова просто! Генетично увредените индивиди от даден вид по статистика е добре да са някакъв определен процент. И от това не може да се избяга. Защото в тези мутации е заложена възможността за изменчивост на целят вид. Много е важно обаче да живеем така, че този процент от дефектирали индивиди да не надхвърля определени стойности.

-                     А за кой и за кое казваш че упрекват Природата?

-                     Как кой? Кой ли не! И за какво ли не! Първо тъпчат децата ни с химикали, а после се вайкат защо се увеличавал броя на недъгавите… Ами ще се увеличава…! Кой дава това право на хората да се издигат над Природата и нейните закони? Кой?

-                     Е това – да! Ама май рядко някой си задава такива въпроси по този начин. Ето из онези дни и църквата вдигна ръце. И папата и той разреши абортите.

-                     Да! Трябва да си ги задаваме тези въпроси. И по-скоро трябва да си зададем въпроса, кой, кое, как и защо предизвиква на дуел човешката същност срещу Природата. А не защо една бедна майка не иска да роди пето или шесто дете. И поради бедност иска да го абортира.

-                     С кое да я предизвиква Природата на дуел? Не разбрах това!

-                     С това да се получава така че ДНК кодовете в ембрионите да са неприемливи за телата на бременните мами. Или кое обърква тази система контролираща чистотата на генетичните линии в телата на хората.

-                     И кое е то това нещо или фактор според теб?

-                     Ами мисля си че това както казах са Едитативите, ГМО и хормоналното третиране на храната. Е разбира и средата ни на живот оказва влияние. Всичките тези мобилни излъчватели на клетките на телефоните. И на кабелните оператори също. Нооо… за това най-голяма заслуга имат онези Персони, за които ти говорих.

-                     И как така стигна до този извод?

-                     Лесно! САЩ са най-големия генератор и създател на иновации за производство на едитативи, анаболи и ГМО сортове и видове.

-                     Пак САЩ и американците ли са на топа на устата?

-                     Ами да! Защото те най-редовно третират с хормони всички животни използвани за месо и месни продукти. За това и като държава и икономически субект имат огромни проблеми с пробива си за пазара на храни в Евросъюза. И нали видя каква е статистиката?

-                     Видях! От всички развити икономики там е най-голям процентът на недоносените бебета.

-                     Точно! А иначе всички големи фармацевтични компании най-категорично отричат безспорно доказаните научни факти за грозната истина… – спира пак Флаерка поглежда ме, а окото и мига като развален мигач на престарял автомобил.

-                     Грозна истина ли?

-                     Да! Крият истината, как тези изкуственяци – едитативите или пък хормоните добавяни в храните могат да променят до неузнаваемост ДНК на организмите. Мисля че това вече за цял Свят не е тайна. И определено е ясно защо е така.

-                     Честно да си кажа нямам ни най-малка представа, как едно едитативче или хормон, който и ние по принцип си го имаме, като се постави в храната… Иии…  Променя ДНК. Ето това ми е трудно да го възприема!

-                     Може! Може! Даже не знам дали ти е известно, но вече много сериозно се говори, че дори хормоналните препарати давани на жени в менопауза са изключително силен канцерогенен фактор.

-                     Ами не знам. И най-вероятно няма и да имам такива нужди.

-                     Да го знаеш от мен - че е така. Поне за след време за жена ти. Но да! Донякъде си прав. Че всяко едно третиране с такива екстремни не поразява директно. Ползването на такива продукти първо води до промяна в ДНК на родителите, която обаче е непряко видима. А чак после чрез промените биокодове води до израждане в яйцеклетките и сперматозоидите. И така по този начин тези аномалии се пренасят и на децата. А и още едно важно нещо. Всичкото това предизвиква преждевременни раждания – разпалено ми обяснява тя и започна да вади и други някакви листи – А аз нали ти казах каква е статистиката за виталност и нормалност при недоносените бебета?

-                     Май каза… Но кажи пак! – решавам да туширам малко емоциите в разговора ни аз.

-                     Осемдесет процента от недоносените бебета задължително са с увреждания. 

-                     Да това го запомних – каза го да! Ама това наистина ли е вярно?

-                     Да вярно е!

-                     И какво?

-                     Как и какво?! Спасяват живота на такива като мен в съвременните фрашкани с техники болници. И какво от това? Нищо! Това че сме живи съвсем не значи, че сме обикновени. Или пък здрави хора. Още по-малко пък щастливи. Или пък че животът ни става по-добър. Нито за нас, нито за родителите ни. И в края на краищата след като е така…? Къде всъщност е всичкото това хуманното, за което някой нов самозван Менгеле има претенциите. че е постигнато? Къде? 

-                     Така е! Страдат не само родителите, но и всички близки! Ама като гледам и какво от това. Май не са много хората, на които им пука за това!

-                      Така си е! Но ако съм обективно откровена в действителност така и трябва да бъде. За това ти казах, че съм си преживяла личното си положение в което съм. Защото гледам на това по философски. Мисля всеки е съвсем нормално да гледа себе си и своите си деца. Това е истинската истина! И нищо че в целия свят се тръби за интеграция на такива като нас в обществото. Аз обаче имам малко по различна гледна точка за тези политики. Защото и това според мен с натрапената интеграция… И това не е най-правилното решение…

-                     Натрапена интеграция ли?

-                     Да, ако интегрирането се прави без сърце или душа, а само заради едната му предизборна кампания. И обикновените здрави хората ги принуждават насила да ни търпят… – клати глава Флаерка и поглежда тъжно в страни.

-                     Е даа…! – намесвам се почти на момента съпричастнически - Така си е. Много хора наистина се травмират от вашия външен вид. Ама то може би това си е по някакъв начин естествена реакция. А може би има някаква вътрешна причина за това. Не зная! Може би страх някакъв! Или да речем ред предразсъдъци. Примерно – в  тяхното поколение да не се случи да са такива. Знам ли и аз. Появява се някакъв страх някъде от дълбините на съзнанието им – може би.

-                     Точно така. Правилно се ориентираш за шофьор.

-                     Ехаа… Благодаря ти – весело и се усмихвам аз – А я кажи ти, докторче. Според теб защо е така!

-                     Защото Мама Природа е задала код в мисленето на здравите си индивиди…

-                     Код ли? – прекъсвам я аз – Какъв код?

-                     Такъв един поведенчески код. Визуално установимите представители с дефекти от вида да се отлъчват изолират. И дори да се убиват.

-                     Да се убиват ли? И защо така…?

-                     Как защо?! Пак поради същото, за което вече ти говорих. Този вътрешен импулс себеподобните да не се различават извън зададените форми един от друг е със силата на инстинкт. Чрез него по някакъв начин всеки биологичен вид се стреми да съхранява чистотата на генетичната линия. Колкото и грубо и нехуманно да звучи на някой родители. Но си е точно така. И тук няма: „Ама ние виждате ли сме човеци – и трябва да сме хуманни!“

-                     А не е ли така? Не бива ли да сме хуманни?

-                     Бива. Само че както казват старите хора: „ То бива, бива… Ама от бивол курбан не бива!“

-                     Искаш да кажеш, че някой прекалява и преувеличава силата на понятието хуманност ли?

-                      Да! Определено си мисля, че има твърде голямо преекспониране по този въпрос.

-                     Така ли?

-                     Да! Лично аз си мисля, че истинската борба която трябва да водят такива като нас би било редно да е насочена не срещу нехайното отношение на физически здравата част на обществото към нас…

-                     Така ли?! Ами каква да е борбата?! – прекъснах я пак аз, но този път вече съвсем явно и издайнически и се усмихнах, питайки – И срещу кого да се борят хората от твоите среди?

-                     Срещу това и срещу тези, които увреждат ДНК кодовете на човешкия род.

-                     И защо? – пак и се усмихвам успокоително аз.

-                     Защото това е чисто популистки театър…

-                     Кое то това?

-                     Ами например да се ходи по разни протести…  Особено ако не се знае от кого те са организирани. Там с някакви си сърцераздирателни плакати… И още и с навъсено черни балони. Там дето зад инвалидните колички висяха някакви мами на деца с увреждания пред парламента. Те и мен ме викаха да участвам. Щото да сме просили от правителството пари по този начин!

-                     Еее! Ама то пък бебе дето не плаче не му дават да суче – нали знаеш?! Иначе дори и да има заделени такива европари, те ще бъдат профукани кой знае за какво…

-                     Знам. Но вече съвсем сериозно започвам да си мисля, как всичките онези алабализми с балоните са пропаганда.

-                     Добре де! Да приемем, че е така! Но след като тези материали за недоносените бебета, които ми размахваш, ги има в достъпен вид... И всеки може да си ги прочете… Правителствата или неправителствените организации защо не вземат мерки? И не възпрепятстват това третиране и използването на едитативите?

-                     Ами там е най-гадното. Че във всичкият този глобален каламбур има и голяма доза правителствена контролирана преднамереност.

-                     В смисъл?

-                     В смисъл че най-висшите Персони дирижиращи световната икономика негласно подкрепят нисшите Персони, арогантно демонстрирайки престъпното си нехайство по въпросите с боклуците в храните.

-                     Искаш да кажеш, че всичко се знае. Но умишлено се прикрива. И процеса по този начин се стимулира ли?

-                     Да! Това искам да кажа.

-                     Че защо? Странно ми се струва честно да си призная.

-                     Защо да ти е странно?

-                     Е как защо? Нали когато хората са в такова неадекватно състояние като ДЦП или другите инфант синдроми… То обективно погледнато те трудно могат да са някакъв активен участник на пазара. А коя е тази алчно комерсиална Персона, която ще има интерес да намалява пазарната си територия? Нещо ми се струва, че не е баш така както го казваш!

-                     Не греша. Разликата между твоето и моето мислене идва от това, че ти си много слабо запознат с живота на такива като мен. И изобщо на нашите проблеми. Имам в предвид на хората с увреждания. За това и ти така разсъждаваш.

-                     Еее… ! Не съм съвсем на нула. Нали ходих за няколко дни в Центъра за хора с увреждания… Да им попритегна това онова.

-                     Няколко дни казваш? – поглежда ме този път с ехидна усмивка тя, а окото и започва още по-учестено да мига.

-                     Да! Бях там! Но не ми се стори чак толкова страшно! Дори научих, че организацията, която защитава интересите на такива хора не е политическа или някаква далавераджийска. А си е направо една цяла институция. Даже разбрах, че авторката на Хари Потър имала пръст в подкрепата на това сдружение ли беше или не знам какво.

-                     Точно така. Тя жената с големите си пари помага на такива като мен. Но то и там се крие голямата опасност за всички нас я.

-                     Къде?

-                     Където и когато се намесят големите пари, обикновено нещата след време се опорочават. Защото Персоните са винаги около големите пари. Това са и моите притеснения.

-                     Кои?

-                     Че създадената в световен мащаб институция макар и първоначално чисто с идеална цел, в последствие ще се превърне в индустрия.

-                     Ахаа и как?

-                     Защото как? Знаеш че такъв тип фондации по принцип се радват на данъчни облекчения.

-                     И?

-                     Каква е гаранцията че в мотивите на създаването й няма нещо такова…?

-                     Еее да! Ама то данъчни облекчения на запад има и ако правиш инвестиции в държавни музеи, в спорт, или си мецанат на някакво изкуство.  

-                     Така е да. Но ето тук това се прави за хората с увреждания. И нали и точно за това и това ти казвам.

-                     Кое то това, че аз пак му загубих края…

-                     Това че Персоните най-вероятно по този начин си въобразяват, как планирано и целенасочено контролират процесите около нашата численост и увеличаване. Ама напоследък май става все по-видно и разбираемо, че и те изобщо не са наясно с процесите около нас. И как поради прекомерната си алчността са изпуснали големия лош дух от бутилката.

-                     И как така пък планирано ще ви контролират увеличаването? И не само как! Ами защо пък и изобщо ще го правят? Нали преди време ми беше казала, че уж изобщо не ви забелязвали…

-                     Простичко е. Повече такива хора като мен - повече стоки и услуги за тях. Повече работни места за хора, които да ги обслужват. Повече помещения, в които да стоим през деня. Изобщо едно голямо ново перо за инвеститорите.

-                     Да бе! Я стига! Ти само чернизми и негативизми си мислиш май сега! И защо пък всичко да е все от към лошото. Защо някой да прави така, че да се раждат повече хора с увреждания?

-                     Е как? Ти да не си сляп. Населението на земята се увеличава. А новите технически въведения изхвърлят на трудовите борси все повече ненужна работна ръка. Идеята че те ще са заети в сферата на услугите се оказа мит. Погледни. Улиците са пълни с кафе машини, банкомати, машини за картички, вестници –  има даже и за закуски. В много страни дори голяма част от градския транспорт се роботизира и автоматизира. А всички тези работници отстранени от автоматизацията какво да правят?

-                     И какво? Да развием отново движението на Лудитите ли?

-                     Не ги знам кои са тези Лудитите. Знам само, че роботите за гледане и обгрижване на хора са още в зачатъка си. А колкото повече церебралковци, даунчета, аспита и изобщо куковци има, толкова по-малък ще е натиска върху трудовия пазар. Но същевременно ние хората с увреждания си оставаме хора. И както е видно сме абсолютно пълноценни консуматори. Храним се. Ползваме ток, вода, отопление. Че отгоре на всичко на един увреден човек му трябват поне трима нормални за да го обгрижват. Та така! Ако може по някакъв що годе контролируем начин да се увеличи нашия брой - всичко си идва на мястото. Както казах по-малък натиск от съзнателен електорат върху политическата класа. Защото тези които са с олигофрения са под „заприщение“ И нямат право на глас. От друга страна по-малък натиск върху индустриалния трудов пазар. А същевременно повече работни места откриващи се в сферата на социалното асистентство. Без разбира се да се губи консуматорския сегмент. Абе с две думи нещо като трудова среда мечта.

-                     И какво искаш да кажеш? Че някой умишлено третира храната и създава условия за увеличаване на броя на хора като теб ли? Неее…! Това никак си не мога да го повярвам!

-                     Не е толкова просто или директно правено това! Затова и елементарно погледнато не е точно така.

-                     В смисъл?

-                     В смисъл големите Персоните не са толкова глупави, че да го правят чак така явно. А още си мисля, че пък особено при по-малките Персони и не е и чак толкова съвсем умишлено.

-                     Честно да ти призная - съвсем се обърках! Големи Персони, по-малки такива… Говори по-разбрано!

-                     Е! Колко по-разбрано!? Тези които правят онова с вредните вещества в храната си го правят само, за да печелят повече и по-бързо. Те нямат време дори да се замислят какво причиняват на човечеството. А другите, които им дават парите за това - те да! Те виждат и знаят какво се случва. Но си мълчат. Тези са по-висшите Персони. Те колкото и прозаично да звучи също очакват преки печалби от едитативите и ГМО продуктите. Второ както казаха на хоризонта се очертава една цяла нова индустрия, в която най-големите Персони могат да инвестират.

-                     Аха! Като там в Параграф 22 на Джозеф Хелър. Езоитството на това да се робува на парите.

-                     Ами да. Това е то. Парите при най-големите Персони не са цел като при по-малките

-                     Не са цел ли? Ми какво са?

-                     При най-големите Персони парите вече са самоцел. И понеже под натиска на избирателите много правителства забраниха цигарите, оловните примеси в горивата, и прекомерната захар…

-                     А то все от някъде трябва да се печелят много то пари… - прекъсвам я аз, но тя веднага се включва след мен:

-                     Точно така! И за това като компенсация тихичко и без много шум разрешиха анаболите, ГМО продуктите и едитативите.

-                     Ахаа! Или казваш нещо като в ония виц за фармацията.

-                     Кой виц?

-                     Там дето най-проспериращата фармацевтична фирма била съставена от три дъщерни. На първия етаж се правели антибиотиците. На втория пробиотиците, които компенсирали страничните ефекти от антибиотиците. А в сутерена били разположени погребалните агенции. За които редовните дългогодишни клиенти на първите две дъщерни фирми получавали ваучер за 20% отстъпка в цената на услугите около погребенията.

-                     Ха, ха, ха! Много трагикомично. Но пък самата истина си е това. Ама то не само с лекарствата! И с храните се получава нещо подобно. Едните ни предлагат едитативи и консерванти в името на трайността и изкуствения свеж вид. И третирайки ги с тях превръщат продуктите в нещо като нехрана. Или да речем високотехнологична дъвка.

-                     Дъвка ли? Защо пък дъвка?

-                     Е нещо с което организма задоволява едва една стотна от естествените си биологични потребности, как да го наречем?

-                     Аха в този смисъл - да! А другите? Те какво предлагат.

-                     От другия отдел на същите тези производители ни предлагат хранителни добавки. За които тялото ни чувства дефицит след употребата на нехраните от първия отдел. И така се получава затвореният кръг на печалбарството. Колкото по-нехранителен е един новоизобретен продукт, толкова повече хранителни добавки ще са му нужни на човекът, който ги консумира. 

-                     Да де! Аз точно това те питах преди малко. Защо Персоните по върховете не го контролират това? Нали и те са хора. И те се хранят.

-                     Защото може би на свръх Персони добавки не им трябват. Те имат финансовата възможност да си позволят да не се хранят с боклуци. За тях има еко и биохрани. А както може би се досетиш тези чисти еко и био продукти са още една индустриална ниша. С две думи, който иска да яде истинска храна, трябва да плаща този рафинирано втъкан в цената на продуктите екологичен рекет. А за по-голямо благозвучие той е украсен с благородната представка БИО. И ето как в глобален мащаб с един куршум можеш да убиеш не два, а цели три заека наведнъж. 

-                     Може и да има нещо вярно в казаното от теб. Но все пак си мисля, че няма, как всичко да е толкова гадно, колкото ти сега го представи.

-                     Ти май си голям оптимист?!

-                     Ами може и така да е! Но просто не мога да повярвам, че Мама Природата, чак до такава степен е изпуснала човечеството от контрол. И че ще му позволи да се самоубие по този грозен начин, самопричинявайки си собственото самоизраждане. И то само заради едните му пусти пари.

-                     Добър логически оптимизъм.

-                     А пък ти днес учудващо за мен си доста голяма песимистка. Но честно да ти призная този разговор твърде силно раздразни любопитството ми.

-                     За какво?

-                     Не съм предполагал, че около хората с недъзи се вихрят такива световни игри… И има толкова невидими за обикновения човек неща.

-                     Е нормално. Като не си бил в нашите среди няма и как да ги знаеш всичките тези неща..

-                     Да! Наистина не ги знаех! Нооо…! – проточвам едно „о“  защото вече ми се прииска да избягам малко в страни от темата – Знаеш ли… Може пък след някое и друго време да съм по-наясно… Че и от теб дори – казвам аз и се усмихвам предизвикателно - Ама ще видим!

-                     Кога е това след време? – пита по-спокойно Флаерка.

-                     Когато си го пожелая!

-                     Как така?

-                     Имам предложение да започна работа като доброволец  в един център за възрастни хора с увреждания. Ти какво ще кажеш по въпроса? Струва ли си поне заради едното му любопитство на това което ми разказа да опитам?

-                     Зависи!

-                     От какво?

-                     От много неща!

-                     И по-конкретно?

-                     На какво работно време ще бъдеш? И срещу какво възнаграждение ще започнеш?

-                     Свободно по избор работно време. И срещу никакво възнаграждение. Нали казах - като доброволец.

-                     Като доброволец ли?

-                     Да! Но се двоумя защото няма никаква специална подготовка. Из онези дни споделих това с една възрастна жена от входа където живея. И тя ме насърчи с думите: „Като за лудо работи като за лудо не стой!“ Ти какво би ме посъветвала?

-                     Да не приемаш! И да се откажеш изобщо да си го помисляш!

-                     Защо?

-                     Така като те гледам си доста разумен и прагматичен мъж. Направо си си земен човек. А нагърбването с такава работа и то без възнаграждение, е само за хораааа… - поглежда притеснено в страни Флаерка и плахо продължава в някакъв заекващ порядък - Само за хорааа… Дето са малко пооо…  малко пооо… - отново поглежда на някъде, търсейки точната дума или израз, а аз се възползвам от паузата и се вмъквам с въпрос:

-                     Малко по-какво?

-                     Ами малко по-така… дето са!

-                     Е какво е то това малкото по-така? – питам пак и въртя китка до главата си все едно завинтвам и развинтвам крушка – Малко за по-луди ли е работата там?

-                     Е! Чак луди да не е - щото доста грубо звучи… Но с някаква форма на морален астигматизъм в мисленето си трябва да са тези хора… Хайде така по-разбрано да го речем – отвръща ми тя

-                     Да бе! По-разбрано!

-                     Ами да! - после смело вдига очи, питайки - Ти имаш ли си такъв?

-                     Какъв? – стреснато се обръщам към нея, но като я виждам да ми се усмихва дружелюбно схващам намека и й влизам в тона – Амии… Не знам! Аз дори не съм чувал за такова нещо. И какво като имам или нямам такава форма на такъв морален тралялизъм…? – после обаче съвсем сериозно сякаш се жегвам, че не знам за какво ми говори и я питам директно - Ама я кажи какво значи онази дума след морален която употреби?!

-                     Термин от овтамологията е!

-                     Ха така! От облака та направо в мъглата ме хвърли ти сега! Овталмология…? А то това беше какво?

-                     Клон в медицината занимаващ се с патология в очите!

-                     Ахааа! Да бе! Май сега се сетих!

-                     Че астигматизмът е проблем в зрението. Ретината вместо да е кръгла става елипсовидна. И си като пиян. Образите в окото се удвоят, утрояват. Или умножават многократно в зависимост от степента на деформацията. И започваш да виждаш като на 3D кино, когато си си забравил онези специалните очила.

-                     Добре! Даже и да не съм болен от морален блябляизъм… Какво ще се случи ако отида там в Центъра? Не разбирам!

-                     Почни и ще разбереш!

-                     А не мога ли, след като съм нормален…? И като отида там в Центъра, да си слагам някакви очила срещу този… Този… Е деее…! Пак му забравих името.

-                     Дори да си сложиш някакви морални очила… Мисля си че ти си си ти. И въпреки приспособленията, които ще висят на носа ти ще си останеш нормален. А не морално луд. Айде така да го кажа, че да ти е по-лесно да го помниш. И да не е чак директно луд да те нарека.

-                     Морално луд! Ехааа…! И това не съм го чувал до сега! Значи казваш трябва да съм някакъв вид луд за да успея!?

-                     Ами да! А ти най-вероятно поради земната си нормалност ще се разочароваш…

-                     От какво?

-                     От твърде много нешонятни неща, които ще видиш там. И най-вероятно ще се провалиш пред самия себе си като самоуважение и самочувствие

-                     Защо?

-                     Че изобщо си се захванал с нещо такова.

-                     Е така и не разбрах защо?

-                     Защото да се занимаваш с такива като мене, не е за всеки работа.

-                     Благодаря за комплиментите. Че не съм морално луд. И за това, че съм всеки също благодаря. Е! Разбира се и за предупрежденията съм ти признателен – после спирам за миг да помисля и изтърсвам - Казваш няма да се справя - защото съм прекалено обикновен и нормален? Така ли?

-                     Аха! – съгласява се на момента Флаерка.

-                     Дааа! Ти сега наистина ме накара пак да се замисля. А честно да ти кажа… Не знам дали не се опитваш да ме плашиш повече от колкото е страшното всъщност там! Но днес за втори път много сериозно провокираш любопитството ми.

-                     Така ли? И какво?! Да не си въобразяваш че си измислям?!  - малко нервничко подема темпото Флаерка.

-                     Не ама все пааак…

-                     Какво все пак!  Нали в началния си курс на образование съм учила в такова училище. За хора с увреждания. Знам какво е в такива заведения, където има събрани на едно място какви ли не като мен.

-                     Какво е?

-                     Първо е много тягово. Второ много ни разглезват че всичко е за нас и ние сме някакви едва ли не слънчица. А после като излезем на улицата се оказва, как едва ли не сме не слънца а черни дупки от които всеки се пази или ни гледа със страх или погнуса.

-                     Е! Сигурно знаеш неща до които аз още не съм се докосвал! Но сега май си доста ядосана и за това такива ги говориш…

-                     Вярно! Малко не съм в настроение. И не изключвам черногледия ми песимизъм да е малко в повече. Как каза, че са им казвали Хората по народно му на лудниците назад във времето?

-                     Весели болници.

-                     Браво на Хората. Винаги съм се възхищавала на народната мъдрост. Може би имаш шанс само при едно условие

-                     Какво е то?

-                     Ако имаш сили да превъзмогнеш някой наши умопомрачителни поведенчески негативи. Тогава да! Тогава може и весело да ти бъде понякога с такива като нас. 

-                     Вярно ли? Може ли да ми е весело? – питам аз съвсем сериозно.

-                     Вярно - да! Само в едно съм съгласна с онези твои притеснения.

-                     С кои?

-                     Как би могъл да се справиш без специална медицинска подготовка?

-                     Нали? И мен от това ме е най-много страх!

-                     Да но има и нещо друго!

-                     Какво?

-                     Понякога дори самата подготовката не се отдава на всеки срещнат.

-                     Казваш от всяко дърво работник и доброволец в Център за хора с увреждания не става.

-                     Нещо такова – да! Но може да си сигурен, че не винаги и дипломираните за това лица са си на мястото като избор на професия.

-                     Еее да! Като във всяка една професия. Предполагам и сред социалните работници и сред психолозите и психиатрите си има по-добри  - и не чак толкова по-добри представители. 

-                     Така е да. За това и точно тук с хората, които ще са ти колеги съвет не мога да дам. Но мога да ти разкажа виц около уж подготвените за това хора. Искаш ли?

-                     Давай. Ако не съвет поне малко виц да има в това ти твое черногледско пророкуване днес.

-                     Двама луди стоят в градинка пред оная болница… - и ме поглежда усмихвайки се закачливо - Как и казваше ти?

-                     Веселата болница!

-                     Така! Стоят пред Веселата болница и си приказват : „Ти защо не работиш?“ - пита единия „Ми как защото? Защото съм луд!“ отговаря му другия. А първия съвсем откровено се чуди: „Че то има толкова много луди, които ходят на работа. Я виж нашите лекари-психиатри! Те нали твърдят, че това да се занимаваш с такива като нас било работа?“ Втория обаче сърдито поглежда първия махва пренебрежително с ръка и казва: „Еее, нее…! Чак толкова луд не съм!“ Първия обаче ококорва недоумяващо очи и пак пита: „Не разбирам!“. Вторият съвсем явно започва да негодува и загризвайки нервно нокътя на показалеца си пита: „Кое не разбираш? Не разбираш, как можеш да наречеш работа - едно място, което по принцип трябва да е твое призвание? Или пък не разбираш, как можеш да си въобразяваш, че когато ходиш на такова едно място само заради едната му мижава заплата – може съвсем случайно да е призванието на живота ти ли? Това ли не можеш да разбереш“. Първият явно схваща, че е ядосал с нещо Втория и започва да се оправдава: „Да бе, ама тях-докторите нали уж ги водят нормални. Пък те точно това твърдят, как  дейността им тук с нас е работа!“. Втория обаче не издържа. Става рязко от пейката тръгва сърдито в обратната посока и през рамо подвиква: „Стига ми говори глупости – моля ти се! Такова нещо само един луд като нас може да го твърди!“ – усмихва ми се Флаерка завършвайки вица и ме поглежда намигайки ми както винаги с едното си око - Това се говори за тези, които работят такъв тип работа. А ти даже искаш да си там на едно такова място - доброволец.

-                     Ами да! То и аз наистина се колебая. И за това и събирам мнения по въпроса!

-                     Това е моето! Но самото решение си е твоя воля! Опитай! Щом пък толкова искаш!

-                     Ще помисля още малко. И ще видя! Но вица ми хареса ми! – смея се наистина откровено аз – Само не разбирам, как точно да установя дали съм астегматичен моралист, или не съм?

-                     Ооо…! От това по-лесно няма! Ако приемеш да постъпиш като доброволец и избягаш на третия ден - значи си напълно нормален човек. Ако се задържиш… И още повече ако намериш някакъв рационален мотив за присъствието си там - значи си към категорията на морално лудите хора.  

-                     А онези Персони ако трябва да ги приравниш към лудите? Тях как би ги нарекла?

-                     Те са аморално луди.

-                     Разбрах! Значи що касае мен, основният критерий за моето морално психическо състояние е в рационалността на мотива ми за оставане в Центъра – поглеждам към момичето аз и отново се смея на глас – Знаеш ли днес май ти си тази, която ми оправи настроението. Защото и аз се бях нещо вкиснал. Даже повече от теб.

-                     Ако съм честна и на мен след разговора ми с теб ми поолекна. Не знам как го правиш?

-                     Кое то?

-                     Това че понякога като си говоря с теб забравям, че съм човек с недъзи.

-                     Не знам! Нищо специално не правя. Такъв съм си. Така си се държа със всички хора.

-                     Така де! Държиш се по най-нормалния човешки начин и с най-ненормалните хора. Може би точно там е разковничето на харизматичното у теб.

-                     Благодаря! Това сега комплиментна похвала ли е или обективна характеристика?

-                     По-скоро опит за докосване до истината. И аз също ти благодаря, че се погрижи за пакетите ми. Иначе щяха да ми ги удържат от мизерното заплащане.

-                     За нищо. Предполагам всеки нормален човек би постъпил така.

-                     За всеки нормален не знам… Но някой който е поне малко морално ненормален може и да се предположи, че така би постъпил – усмихвайки се ми отговаря тя.

-                     Ха така…! Значи все пак ми даваш някаква надежда, да се задържа като доброволец повече от три дена!

-                     Тук вече не искам да казвам нищо! Защото мога и да те заблудя – отговаря ми със съвсем сериозен тон тя и започва да си прибира пакетите.

-                     И все пак нали каза, че си учила в такова училище за деца с увреждания. Поне нещо като насока не би ли ми дала?

-                     Мога да ти кажа - да. Не се опитвай насила да им се харесваш. Бъди умопомрачително искрен и с тях. Така както беше с мен. И не се опитвай да бъдеш обикновен учител!

-                     Какво значи това един учител да е обикновен?

-                     Такъв който само да им мърмори, как не се държат добре. Или непрекъснато да им казва какво и как да правят - или да не правят.

-                     Ахааа…

-                     Да! И не им внушавай, как те са далеч зад или под теб като хора. Но пък и не им позволявай да си въобразяват че са нормални. 

-                     Май сложно ми стана! И какво да правя?

-                     Опитай се да бъдеш един от тях, който същевременно е само на две крачки пред или над тях. А не на двадесет и две. Или простичко казано бъди им по-скоро лидер от колкото учител командир.

-                     И защо да го правя по този начин. Ти сега не се ли държиш като обикновена даскалица?

-                     Точно казано! Но ако ти не го правиш с тях - имаш поне някакви реални шансове да не ти омръзнат като хора. Или да не те омерзяват с недъзите си. Било то физически, психически, или емоционални. И знаеш ли? Всеки от нас къта в себе си по изключително странен начин нещо много интересно. Нещо като скъпоценно камъче има всеки от нас под сърцето си. И това много интересно нещо във всички случаи е много по-ярко от колкото, ако същото го откриеш при нормален човек. Така че опитай се да търсиш в хората там точно това ненормално интересното камъче под сърцето им. И ще видиш че даже може и да ти е забавно.

-                     Благодаря! Не разбрах много от напътствието около ненормално интересното… Но поне мога да се постарая да бъде учител-лидер, а не изкукала даскалица.

-                     Опитай! Това е шанса ти!

 Вземаме си довиждане. Тя си тръгва, но малко преди да е завила зад ъгъла мен изведнъж един въпрос ме стрелва в слепоочието:

-                     Извинявай! Може ли още нещичко да те попитам?

-                     Да! – отвръща ми тя обръщайки се в полуанфас.

-                     Ти от къде си сигурна, че едитативите вредят чак пък толкова сериозно… Чак пък да водят до израждане на човешката раса?

-                     Имам си източници. Защо питаш?

-                     Ами не знам. Ей сега ми хрумна. Ама сигурни ли са ти източниците илиии…? Са някакви хейтърски жълтини…

-                     Напълно истински! Това са проучвания в световен мащаб. Но не се публикуват. Има даже такива и в България. В БАН. Разработката е на доцент Георги Милушев. Потърси в нета за влиянието което оказва върху ДНК оцветителите Е 132 придаващ виолетов цвят. За Е 127, който оцветява в червено. За Е 143 за зелен цвят. И за консерванта Е 250  известен като натриев нитрит. И ще разбереш.

-                     Може ще проверя. Нооо още от сега съм скептичен точно в това доказателство…

-                     Защо?

-                     Еее… БАН! Български учен! Интрига! Дрън, дрън, дрън… Най-вероятно отново поредната реклама или ПР на някой политик. Или пък опит за реанимация на спаружената слава на БАН.

-                     Никак даже не е дрън, дрън, дрън. Редакцията на списание 8 стоеше  зад това проучване. А те са доста обективни в тази насока.

-                     Да бе списание и обективност! А от къде им идват рекламите на българските вестници и списания? Нали пак от тези който имат свръхпечалби! Ако кажеш нещо по независимо… Там дето спомена за световния мащаб… Ако към нещо такова ме насочиш да прочета. Сякаш малко по бих ти повярвал.

-                     Ооо… От това по-лесно няма. За Морган Спърлок и легендарния английски готвач Джейми Оливър чувал ли си?

-                     Не. Къде ме търсиш? Аз съм шофьор не съм кулинар или ресторантьор. И за тези пичаги какво?

-                     Тези пичаги са живи съвременни легенди.

-                     Легенди? И поради какво?

-                     2013 година Джейми Оливър спечели тежко двегодишно дело срещу Макдоналдс.

-                     Дело за какво?

-                     За това, че доказа пред целия свят и то в ефир как юнаците от  Макдоналдс пълнят кюфтетата за да докарат грамаж с така наречената от него Розова слуз.

-                     Розова слуз ли?

-                     Да! Която или което се оказва е абсолютна химическа гадост. И уж не била пряко токсична. Но уж незнайно защо понякога водила до трайни изменения в организма. Отново по уж необясним за анализаторите-биохимици начин.

-                     В смисъл? Не разбирам какво ми говориш!

-                     В смисъл Джейми Оливър в ефирно предаване показа, как негодните за пряка консумация части от трупното месо в едно със сухожилията, части от хрущалите… Както и центрофугирана сланина… Всичкия този блювоч събран в едно се промива с амониев хидроокис.

-                     И от къде се знае това за амониевия хидроокис

-                     Написано е в рецептата на хамбургерите.

-                     Да бе как така?

-                     Ами така. Указано е че се използва едитатива (Е527). А амониевия хидроокис е основното му съдържимо.

-                     И какво?

-                     Как какво. Когато всичките изброени гадости се обработят със Е 527 се получава така наречената от Джейми Оливър Розова слуз. Която пък се слага в каймата за кюфтета на легендарната верига за бързо хранене.

-                     Амониев хидроокис ли? Това до колкото имам спомени от химията е амоняк и кислород… Може би? Или греша?! Това ли има в това Е527?

-                     Близко си!

-                     Близко? Значи има и още?

-                     Да има! Е 527 се получава от тези две химични вещества, но и от още и някоя и други синтетични суровини. Която няма да ти е приятно ако ги чуеш.

-                     Казвай като си започнала?

-                     Да! Прави се предимно от амонячна вода…

-                     От амонячна вода ли?

-                     Да! Която  се получава при взаимодействието на коксов газ с вода. Която пък се преобразува като кондензат при охлаждането на газа.

-                     Коксов газ? Ама чакай! Това не е ли онзи вредния газ там в мините за коксови въглища? Онзи от който в последствие миньорите като го дишат и гълтат праха му после умират по-рано от разни нелечими болести?

-                     Да същия е!

-                     И какво има в него?

-                     Нали ти казах ако поне малко разбираш от биохимия няма да ти е приятно да ги чуеш. Съдържа неразтворен във водата амоняк, бензен и производните им. Плюс водород, азот, въглероден окис, метан и някой други ниско кипящи газове.

-                     Сигурна ли си ?

-                     Да! Пак ли да ти припомням че съм дипломиран медик. И отново ли да казвам, как в медицината се влиза с изпит по биология и химия. Наясно съм какво е Амонячна вода и как се получава! Какво има в коксовия газ - също. И то без да правя справка в нета.

-                     И това всичкото розовото каквото и да е то - онези тарикати го тикат в кюфтаците? Така ли?

-                     Да! Ама не, не, не! Не са тарикати – това са нискофункциониращите Персони. И не само че го тикат в бургерите, но го предлагат предимно на децата. Залъгвайки ги с играчки. Защото нали се сещаш, как веригата е насочена доста устремно към сегмента на подрастващото поколение. Направо са си хора-дяволи въпросните Персони!

-                     Дааа…! Това наистина е гадно.

-                     Така си е. Или както е казал Нострадамус в едно от предсказанията си: „В края на хилядолетието ще се появят хора-дяволи, за които смисъла на живота им ще бъде единствено унищожаването на други хора!“

-                     Ако в това което казваш ти има макар и малка истина може и прав да се окаже Нострдамос поне като посока на тенденциите. А какво стана с готвача? Не го ли убиха?

-                     Не! Жив и здрав си е. А след като загубиха делото Макдоналдс обявиха че променят рецептата. Което си беше едно живо потвърждение, че точно това са и слагали. Но той и другия пичага, както ти ги нарече двамата им показа къде зимуват раците.

-                     Ахааа…! И къде зимуват раците на Персоните?

-                     Еее това няма да ти го разказвам. Потърси си си в нета…

-                     Какво да търся?

-                     Филмчето на Морган Спърлок - за безсмъртните картофки на Макдоналдс. Ще видиш.

-                     Какво ще видя?

-                     Нещо което трудно можеш да предположиш че е възможно. И някой друг път ако ни остане време може пак да си поговорим.

-                     И какво?

-                     Ами нищо. Нали преди малко ти говорих… За това което е доказал доцент Георги Милушев. Че едитативите променят ДНК. След като си съгласен  и знаеш за вредните последствия от поглъщане на коксовия газ… Причиняващ нелечими смущения и патологии. Как мислиш? Той как ли се отразява на децата, които го ядат? Дали им е полезен – съвсем явно започна да емоционалничи Флаерка - И дали само на миньорите вреди? А тези подрастващи като пораснат, сещаш ли се какви ли деца ще им се родят? – завърши тя и започна да се сочи с пръст.

-                     Сещам се дааа… Но какво пречи пък това да е една пропаганда, целяща да очерни някоя компания и да отпуши пътя на някоя друга? И този доцент да е част от играта на българска територия…?

-                     Добре де! Ако пък толкова не вярваш на писано от този или онзи българин. Или на казаното и показаното от тези двамата пичаги има един още по лесен начин.

-                     Какъв?

-                     Да речем да започнеш да поливаш някое цвете на жена ти с амонячна вода. И да го наблюдаваш.

-                     Какво да му наблюдавам толкова? Знам какво ще стане! Ще повехне. Нали навремето с братчедите като се надпикавахме все опръсквахме на баба цветята. И тя все ни хокаше. Знам как вехнеха китките й от амоняка в урината.

-                     Казваш заприличват препиканите цветя малко на мене?! – усмихва ми се Флаерка и ми помахва с недъгавата си рака.

-                     Ами не искам да си го помислям това. А друго? За другото какво казваш че мога да опитам. Онова дето също каза че не го знам?

-                     Другото е ако някога ти попадне кръв от някъде… Налей в нея малко Кока кола, Швепс, Пепси . Или каквато и да е друга газирана напитка съдържаща аспартан. И виж какво ще стане с кръвта.

-                     Какво?

-                     Тайна! Не се публикува предварително пред невярващи граждани – усмихва ми се загадъчно момичето - Опитай едно от двете неща и сам на живо ще видиш. Е да! Специално за Кока кола ако я пиеш в ограничени количества тя понякога помага. Защото е изключително киселинен продукт. Но само понякога…

-                     Ама може ли кръвта да не е човешка?

-                     Може! Важното е да не е на извънземно. Че тяхната кръв не сме я изучавали - усмихва ми се Флаерка.

После ми махва отново несръчно с недъгавата си ръка. И си тръгва.