Виенско кафе 2/ 27

В четвъртия месец започна да ми личи и решихме, че е време да кажем, че съм бременна. Прекарах няколко дни в чудене как да го съобщя на Криси. Накрая в една обедна почивка си поех дълбоко въздух и му звъннах:

– Имам да ти казвам нещо, удобно ли е?

– Да, какво е станало?

Погледнах го, беше станал много хубав мъж. Не че си беше моето гардже, но наистина беше хубав. И беше навършил 23 преди малко повече от месец.

– Какво има, мамо? Случило ли се е нещо?

– Ами... Ще си имаш братче или сестриче. Бременна съм.

Той ме зяпна:

– Това някакъв майтап ли е?

Поклатих глава:

– Не. В четвъртия месец съм.

– Боже мамо, как може да си толкова безотговорна?! От оня ли е?

От известно време Кристиан беше изключително зле настроен към Борил. И понеже това започна след изцепката в градината, нещо ми нашепваше, че Елиана се е опитала да се застрахова и му е казала, че Борил и се е пуснал. Беше достатъчно ошлайфана, за да знае как да се измъква суха от водата.

– Да, Борил е бащата.

– Нямаш акъл, мамо.

И ми затвори.

Вечерта минах през офиса на Борил:

– Днес казах на Кристиан. Честта да кажеш на Ани и Галя я оставям на теб.

– Не се зарадва, а?

Стоварих се на дивана:

– Чувал ли си Елиана?

– Пак ли започваш?

Потърках слепоочията си, болеше ме главата.

– Мисля, че му е казала, че си и налетял.

– Стига глупости, Алекс.

– Тя не е глупава, за разлика от теб.

– И защо ще се занимава? Не се сърди, но тя може да има колкото иска като Кристиан.

Усмихнах се:

– Дали? Тя не иска Кристиан, иска приятелите му от скъпия колеж и другарчетата му от купоните в богаташките къщи. За момиченцето от панелката в Хасково, завършило измислен университет в България, синът ми е най-добрия трамплин който е намерила, за да скочи по-нависоко. А ти си глупак, скъпи.

Борил се завъртя леко със стола:

– Писна ми да се оправдавам за нещо, което не се е случвало. Ако му е казала такова нещо и е повярвал, значи синът ти е достатъчно глупав да се оставя една жена да го върти както си иска. Като го поотупа живота, ще поумнее.

Въздъхнах:

– Имаш невероятния талант да ми правиш живота възможно най-труден.

– Ти си го правиш сама такъв с измислени трагедии, не обвинявай мен. Ти каза ли на Надя?

– Оправяй си се, Бори. Това са си твоите кестени, ти си ги вади.

– Брей, то голямата работа. Сега ще и звънна.

Той набра номера и дойде при мен на дивана.

– Здрасти, Алекс иска да ти каже нещо – и обърна тел към мен.

Понякога наистина се чудя какво правя с кретен като него... Надя шофираше и ме погледна в очакване.

– Не е спешно, прибери се и ще се чуем – казах и аз и затворих още преди да ми отговори.

– Много хитро, но няма да ти мине номера, Бориле. Всеки си се оправя с родата си, точка.

Надя обаче позвъни в това време и след като му направих знак, че ще го заколя той и вдигна:

– С Алекс искаме да се похвалим за нещо.

Надя ни се усмихна:

– За какво?

Борил ме прегърна през рамото:

– Ще си имаме бебче, бременна е.

„Сащисана“ е доста слаба дума, за да опише изражението на Надя. Трябваше и доста време за да се окопити, после преглътна два пъти на сухо и с доста крива усмивка каза:

– Ами поздравления.

– Оставяме те да се прибираш. Кажи и на децата, теб по те бива в това. Чао.

И затвори.

– Това е, казахме им.

Въздъхнах, не че не ми се искаше и на мен Надя да им съобщи, но не исках децата да се настроят срещу мен.

– Обади се на Галя, Бори. Трябва ние да и кажем.

Той ми направи физиономия:

– Не искам.

Потупах го по коляното:

– Хайде, просто я набери, аз ще и кажа.

– Надя ще и каже.

Прекарах ръка през косата му, доста беше побелял напоследък, после го погалих по ухото:

– Просто я набери.

Намръщи се, но я набра.

– Тати, тъкмо си приказвахме за теб с кака. Тука са пуснали едни страхотни колани и аз искам да ти взема, а тя казва че няма да го харесаш. Виж на линка, харесва ли ти?

– Къде сте, у сестра ти ли?

– Да, тя отиде за нещо в кухнята. Ти какво правиш?

Борил ме погледна над камерата и аз кимнах.

– Викни сестра ти, с Алекс искаме да ви кажем нещо.

Погледнах двете жени насреща си, Ани беше вече на 27, но въпреки настояванията на Зоран, все още не искаше деца. Правеше кариера. Много успешна в интерес на истината. Галя се хвърляше от една неподходяща връзка в друга и си тръгваше с разбито сърце от всяка...

Усмихнах им се с леко неудобство:

– Случи се нещо неочаквано и... Изчакахме малко време, за да се уверим, но вече е факт, така че...

Хвърлих едно око на Борил, но той нямаше никакво намерение да ми помага. Що пък да се мори, да не са негови деца...

– Ще станем с един повече, бременна съм.

Трябваха им няколко секунди да осъзнаят казаното, после Галя ни погледна възторжено:

– Това е страхотно! Какво ще е, момче или момиче? Много се радвам, искам вече да се е родило и да го гушкам.

Ани за разлика от нея не изглеждаше никак щастлива от новината и гледаше Борил полуобвинително, полувъзмутено. Аз се извиних и се изнизах от стаята, ако съдех по физиономията и, Ани щеше да го насмете насаме. Седнах при секретарката на Борил и започнахме да се разправяме за следването и, беше студентка. По едно време от вътре се чу как Борил се обяснява нещо на висок глас и след 10 минути се показа на вратата ядосан и махна към секретарката:

– Слез купи сода и ядки. И тебе те скъса работата, цял ден седиш и те мързи да видиш какво е свършило. То пък толкова да не ви се работи.

Момичето го погледна виновно и хукна навън.

– Какво стана?

Той ме погледна:

– Пикла, ще ми държи сметка.

– Ани?

– Излагали сме ги с това бебе. Аз съм я излагал! Като прибрах майка и с надут корем, не се излагах. Трябваше да оставя Надя да я зафучи в някой дом, не да ми вдига нервите сега. Ще ми държи сметка на мене, дето съм и бърсал дупето и съм и прал насраните пелени. Пикла.

– Не се ядосвай, ще и мине. Хайде да си ходим.

– Чакай, че тая шматка хукна без да си вземе ключовете. Аман от малоумни.

– Галя какво каза?

– Радва се, нали я чу. Абе каквото и да казват, кръвта си е кръв.

– Стига, Бори.

– Така си е. На, отгледал съм я от едно парче месо. Никога не съм я делял, никога не съм казал нещо, ама виж сега.

– Ще и мине, Бори. Просто и дойде изневиделица.

– Пък ако не и мине, голям дерт. Да ходи да си търси баща и, да му мрънка на него.

– Бори...

Абсолютно никога не беше говорил така за Ани. Не знам какво му беше казала, но явно наистина го беше засегнала много. Той си погледна часовника:

– Тая отиде някъде на лаф моабет. Чакай да и звънна, няма цял ден да я чакаме.

На другата сутрин докато закусвахме го попитах:

– Какво ти каза Ани, че беше толкова ядосан?

– Нищо, глупости.

Погледнах му лицето:

– Какво ти каза, Бори?

Той направи физиономия.

– Каза, че някои жени критическата ги кара да правят странни работи и ти затова си искала бебето, а аз съм бил луд да те послушам.

– Аз им казах, че е станало случайно, тя как...

– Почна да ми мърмори, че не сме тинейджъри, било безотговорно да не се пазим и аз се ядосах и казах, че си го направихме планирано.

Борил пак се беше намръщил само при спомена за разговора и на мен изведнъж ми стана смешно.

– Какво?

– Нищо, просто никога не съм предполагала, че децата ще ни смятат за безотговорни. Кристиан ми каза същото.

– Да си гледат работата. Изгледали сме ги, изучили сме ги, още ги храним, те ще мрънкат. Я една неокастрена.

Мечтата на Борил за мъжко не се сбъдна. Бебо се оказа момиченце и аз бях невероятно щастлива. Борил се поцупи малко, но после му мина и реши, че е супер готино да си има още една принцеса. Искаше да и прави стая, но аз бях суеверна и не исках нищо да купуваме или да правим преди раждането. Карах сравнително тежка бременност и бях безкрайно изнервена и раздразнителна. И качвах килограми като луда. А Борил ми късаше нервите. Прибираше се пиян, събираше си седянките, изчезваше с дни по някаква уж работа и ми се връщаше ухилен до ушите, а аз го гледах злобно. Ревнувах го като луда и ми идваше да му сложа синджира на врата и да го вържа при кучетата, та да го знам къде е. Майка ми и свекърва ми се цупеха, че съм бременна, Кристиан и Ани бяха сърдити, Надя спря да се обажда и само Галя се радваше и всеки ден ми звънеше. За моя голяма изненада ми се обади и Елиана, за да ми честити.

Бременността ми предизвика умерена доза клюки сред познатите ни и странно поне за мен, доста повече сред служителите ми. Явно не влизах в графата „любим шеф“ и народа с удоволствие ме дъвчеше. Не бях впечатлена, и аз бях злорадствала за шефовете си на времето. Но тормозех Борил да ми угажда пред тях, виках го да ми носи сокове и здравословна храна по никое време в офиса и въобще го разкарвах като марионетка. Той ми се върза няколко пъти и после ми тегли една, като ми обясни че ресторантите си имат доставчици на храна, а за другото си имам секретарка. Не го преживях тежко, всъщност мислех че въобще няма да вземе на сериозно лигавенето ми.