Виенско кафе 2/ 5

Излизам от офиса на Драшев и отивам в най-близката църква. Плащам на една отегчена лелка молитви за здраве и си взимам малко светена вода за вкъщи. Трудно мога да се определя като вярваща, но лъжи като тази за спонтанния аборт събуждат суеверията ми. Затова включвам и Борил в молитвите. А вечерта му пращам от светената вода по едно комшийче и той ми звъни:

– Това какво е? - озадачено разглежда шишенцето от китайски сос.

– Светена вода, поръси ъглите на стаята. Срещу злите сили.

Борил вдига телефона, така че да виждам ясно лицето му:

– Друсана ли си или пияна?

– Абсолютно трезва съм. Днес разказвах на Драшев онези небивалици, не искам да ни се случи нещо такова. Поръчах водосвет за здраве и взех светена вода. Поръси ъглите на стаята.

– Алеекс...

– Моля те, заради мен.

Той ми прави жест с ръка, че съм превъртяла, но става и ръси в ъглите следвайки наставленията ми. От това което виждам, хола наистина е станал много хубав. И си има стопанка, на масичката стои отворен лак за нокти, а след малко се чува и женски глас и Борил спира камерата.

– Добре, поръсих навсякъде, сега какво да правя?

– Нищо – казвам. – Това беше. Оставям те. Лека.

– Чакай, знаеш ли как се чисти восък от дамаска?

– С ютия. Пускаш ютията на слабо, слагаш чиста хартия или плат и минаваш отгоре докато се изчисти.

– А вино?

– С препарат за петна, шоколада също. Какво стана с леля ти Нинка?

Борил пуска пак камерата и ми се ухилва:

– Сглупих и я запознах с един грък. И ме заряза, отиде в Гърция да чисти на него. И сега само ги сменям една след друга, за нищо не стават. Къщата прилича на кочина.

– Ако искаш ще питам една позната, работила е това.

– Питай я, омръзна ми да чистя след тия пишман чистачки.

– Добре, но да знаеш че тя само чисти.

– Алекс... - поглежда ме дълбоко възмутено.

– Просто казвам. Да го имаш предвид.

– Що за мнение имаш за мен?

– Не знам, обективно може би.

– Обективно, друг път. Искаш ли да ти покажа басейна как стана?

– Не. Оставям те, имам работа. Чао.

Затварям и змийчето на съжалението почва да се разхожда насам-натам из сърцето ми, това трябваше да е моята къща. Аз харесах мястото, аз измислих плана, аз си късах нервите за строежа... Майната му, така ми било писано. Поглеждам миниатюрното си двустайно апартаментче и въздъхвам. Единственото което постигнах в този живот, беше да платя колежа на Криси и накрая той захвърли всичко. Обичах го много, но нямаше какво да се залъгвам, той никога нямаше да направи кариера. За много неща прекалено приличаше на Андрей. Помагах на Жани колкото можех и сега напълно разбирах свекър си, не го правиш защото обичаш чуждото, а защото обичаш своето, а чуждото го гледа като писано яйце. И все по-често овиквах Кристиан. Той се променяше бързо и тези промени никак не бяха за добро. И вече изневеряваше. И то с жена почти на моите години. Засякох ги случайно докато придружавах гост на шефа ми до хотела му. Видях ги да влизат в стаята. Изчаках ги да си тръгнат и хванах жената насаме. Не правих скандали, но им приключих връзката набързо. Тя му беше шеф, а за такова нещо се излита от работа на секундата. Беше и семейна, с две деца колкото него. И определено не искаше неприятности. За щастие поне говореше английски, иначе трябваше да си търся и преводач за разправията. Кристиан го заплаших, че ще кажа на Жани ако се повтори и получих един куп клетви, че няма.

– Искаш ли един ден детето ти да знае, че изневеряваш на майка му, Криси? Искаш ли да се чувства така, както ти се чувстваше когато разбра за баща си? Ако смяташ да живееш така, по-добре не създавай семейство. Стой си сам и прави каквото искаш, така поне няма да нараняваш никого.

– Казах ти, че беше грешка и няма да се повтори. Никога.

– Добре.

Само дето никак не му вярвах, дори той самия да си вярваше в момента. Жани си мечтаеше за скъпа съдомиялна и аз и я подарих. И си спомних как свекър ми ми подари нов хладилник, когато се преместихме в апартамента. В скапания живот всичко явно се повтаряше.