Властта на монтафонката

Мето се събуди с обичайната си сутрешна ерекция. Нощес бе посетен от сукубус приел образа на световната шампионка по фигурно пързаляне Катарина Вит. Тя сладострасно го прекрачи, възседна го и гледайки го влюбено в очите започна гъвкавите движения на тялото си, които го подлудиха. Сънят беше толкова ярък, толкова истински, че Мето бе сигурен, че той е реалност,  а реалността сън. Събуди го огромното количество семенна течност в бельото му, въпреки че, както си спомняше, свърши изцяло в нея. Никак, обаче, не можеше да си обясни нейното посещение. Никога не я беше мечтал, ала сега, след тази интимна близост, която се случи между тях, бе готов да се закълне, че точно тя е била жената която винаги е очаквал в леглото си. Все още сънен и щастливо замаян от нощното приключение, Мето не разбра как в главата му неволно пробяга образът на съседката от горния етаж - Милка. Милка живееше с възрастната си майка Дора и съпруга си Валентин - оперен певец. Имаше от него дъщеря Марина на шестнадесет години. Но мъжът й често отсъстваше по причина на професията си, а Милка добросъвестно изпълняваше функциите си на щастлива домакиня, финансово добре обгрижвана от половинката си. Жена като жена - така мислеше за нея Мето, но тутакси се сети за огромния й, сякаш вкаменен от твърдост, бюст, който извикваше натрапчивата аналогия с красива крава. Монтафонка - помисли си Мето и си представи атрибутите й напращели от мляко, което той суче в захлас. Нелепото видение, което го споходи, му се стори абсурдно, защото не бе причинено от конкретно желание - такова желание към Милка Мето никога не беше изпитвал. Затова сам се упрекна и бързо се надигна от леглото. Разтърка сънено очи и намъкна с труд панталона си издуван от мъжеството му. Наметна и любимата си риза, а после включи бързоварната кана за сутрешното разсънващо го кафе. Точно в този момент на вратата се позвъни плахо. Мето реши да пропусне досадника, който сякаш искаше да осуети сутрешния му кафеен ритуал. Но последва ново, вече по-настойчиво позвъняване. Нямаше как, налагаше се да отвори. Когато стори това буквално зина от изумление. На вратата от плът и кръв бе застанала Милка с подкупваща усмивка. Сякаш телепатично я беше извикал с мислите си. Или пък и двамата бяха мислили един за друг съвсем спонтанно. Настъпи миг на неловко мълчание, а после Милка разкри формалния повод за посещението си - отваряне на компот от праскови. Мето беше факир на отварянето на консерви. Отваряше ги за секунди сръчно с нож - умение останало му от казармата. Двамата изкачиха почти на бегом няколкото стъпала и хлътнаха в апартамента на Милка. Беше съвсем сама. Дъщеря й на училище, мъжът й в чужбина, а майката на гости у сестра си. Мето ловко свали капачката на компота и понечи да си тръгне, но Милка го хвана нежно за ръката и тихо прошепна - къде си се разбързал. После я сложи върху невероятните си гърди и леко простена. На Мето му се стори, че е попаднал в някакво продължение на снощния си сън. Ала преди да си даде сметка какво точно се случва, Милка се съсредоточи изцяло върху мъжествеността му и сръчно я погълна. Слисаният Мето не можа да реагира. Толкова светкавично се развиха събитията. Сякаш времето спря и само нелепият отворен компот от праскови загадъчно ги наблюдаваше. Накрая Милка го възнагради за отзивчивостта му, намествайки главното му доказателство за мъжественост между огромните си два атрибута, докато гейзерът на страстта избликна, засипвайки с пръски лицето й. След този ден Мето все по-често отваряше компотите на Милка, а тя нито веднъж не се оплака че неотворените компоти са се свършили.