Вълната
Когато се запознахме, ти ми каза, че много обичаш морето. Това е едната ти обич. Сега обичаш и мен. Но интересно защо, в моят сън ти беше, там, сама. Защо не съчета двете си любови в една обща?
Сънувах този странен сън...
„ Замина на море, а аз останах самичък тук. Защо ли? Не зная. Но и ти не знаеше за моите тайни способности. Аз бях вълшебник. Изпълнявах желания. Явявах се в образа на златната рибка (нали съм тази зодия) и си пожелавах нещо. После си го изпълнявах. Пожелах си да бъда там, с теб. И хоп... Превърнах се във вълна. Да, не се чудете. В морска вълна.
Всеки ден ти идваше на плажа и аз те гледах с огромните си синьо-зелени очи. Сядаше и вперваше поглед напред, към мен. Аз бях навсякъде, необятен. Щом влезеше в морето, аз те обгръщах с ласкавите си и нежни ръце. Цялата. Покривах топлото ти тяло с приятни мокри целувки. Ти потръпваше от удоволствие в прохладната ми прегръдка. Любех те с цялата си сила и нежност. Очите ти сияеха от удоволствие. После те изпращах до брега, галейки загорелите ти крака. Отдръпвах се доволен и пак те наблюдавах. До следващото ти идване при мен. Любехме се... ненаситни един за друг. Привечер ти си тръгваше, но не след дълго се връщаше и сядаше на пясъка до мен. Заслушана в моята песен. И в моето нашепване: „Обичам те!”. Тогава ти ме погалваше с ръка, вземаше шепа от мен и я поднасяше към лицето си. Да се убедиш, че бях аз. Защото го беше почувствала със сърцето си. И тогава свърши магията. Аз застанах пред теб и те прегърнах. Докоснах лицето ти, мокро от бликналите сълзи. Притиснах те до гърдите си в здравата си мъжка прегръдка и изрекох второто си желание. „Да бъдем вечно така, обичащи се”. Желанието се изпълни на момента и ние се превърнахме - аз на морска вълна, а ти - на бряг. Останахме завинаги неразделни. В любовта си...”
© Христо Костов All rights reserved.
